![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Утрото бе притъмняло. Дъждът пръска и под навеса. Купичката с овесена каша пред Моритури така и бе останала недокосната. Слотроп се поти, загледан в ярките остатъци от портокал.
Слушайте, ами какво ще стане с Бианка? — задейства се неговият съобразителен мозък. — Ще бъде ли тя в безопасност с тази Грета, как мислите?
Засуква широките гъсти мустаци.
— Какво имате пред вид? Да не би да ме питате „Може ли да бъде спасена?“
— О, привет японски приятелю, хайде стига…
— Слушайте, от какво ще можете да я спасите? — Очите му изтръгват Слотроп от душевния комфорт. Дъждът вече барабани по навесите, излива се от краищата им като прозрачна дантела.
— Но, чакайте малко. О, по дяволите, онази жена вчера при централния извор…
— Да. Не забравяйте, че и Грета също ви видя, когато излизахте от реката. Сега си представете всевъзможните фолклорни легенди за радиоактивността, битуващи в съзнанието на тези хора, тези пътешественици от един балнеоложки курорт на друг, сезон след сезон. Това е благодат, Божа милост. Това е светената вода на Лурд950. Загадъчната радиация, която изцелява толкова много болести… може ли тя да се окаже върховният лек?
— ’Кво…
— Наблюдавах лицето й, докато вие се изкатервахте на борда. Аз бях с нея на периферията на една радиоактивна нощ. Зная какво е видяла Грета този път. Едно от онези деца… отлично запазено, подхранвано от калта, от радия, то израствало все по-високо и по-силно, а бавните и лепкави подземни течения лениво го влачели из преизподнята, година след година, докато най-после, вече възмъжало, то стигнало до реката, изплувало от нейното черно сияние, за да я открие изново, Шекина, невеста, царица, дъщеря. И майка. Майчински ласкава и грижовна като предпазваща кал и светеща уранова смола…
Внезапно почти над главите им тътнещ гръм разпуква ослепително яйце от грохот. Някъде извътре на самия трясък Слотроп бе промърморил:
— Не се шегувайте.
— Ще рискувате ли да научите какво е станало?
Кой е този, о, това е някакъв японски мичман разбира се, дето ме гледа така. Но къде са ръцете на Бианка, беззащитната й устица…
Ами, нали след ден-два ще стигнем до Свинемюнде? — говори, за да не… Стани от масата, смотан гъз такъв…
Ще продължим плаването и това е. Накрая вече няма значение.
— Слушайте, вие имате деца, как можете да говорите така? Това ли е всичко, което искате, просто да „продължим плаването“?
— Щом ме питате, ще ви кажа. Искам да видя, че войната в Тихия океан завършва, за да мога да се върна у дома. Точно сега е дъждовният сезон, бай-ю, когато зреят сливите. Искам само да бъда с Мичико и нашите момичета, а стигна ли там, никога повече да не напускам Хирошима. Мисля, че ще ви хареса там. Градът е на остров Хоншу, на брега на Вътрешното море, много красив, на площ идеален, достатъчно голям за градски забавления и достатъчно малък за необходимото на човека спокойствие. Но тези хора не се връщат, те, както виждате, напускат домовете си…
Ала един от възлите, придържащи натежалия от дъжда платнен навес, вече е разхлабен, белите върви се развързват бързо и се развяват на вятъра. Навесът се превръща в провиснал тунел, излива дъждовна вода върху Слотроп и Моритури и те офейкват под палубата. Там ги разделя един от друг тълпа току-що станали гуляйджии. Сега единствената мисъл в главата на Слотроп е да се добере до Бианка. В края на един коридор, зад дузина безизразни лица, той забелязва Стефания с бяла жилетка и панталон, която му дава знак. Минават пет минути докато успее да си пробие път до нея, през което време се е сдобил с коктейл „Бренди Александър“951, шарена конусовидна хартиена шапка, залепена на гърба му бележка призоваваща на долнопомеранско наречие всеки, който я прочете да удари един шут на Слотроп, петна от червило в три оттенъка на пурпура и предвидливо запалена от някой черна италианска maduro952.
— Може да изглеждате като душата на веселбата, но пред мен това не минава — приветства го Стефания. — Под тази весела маска се крие лицето на Йона953.
— Имате предвид, а-а-а…
— Имам предвид Маргерита. Заключила се е в тоалетната. В истерия. Никой не може да я изведе оттам.
— И вие разчитате на мен. А къде е Танац?
— Танац е изчезнал, Бианка също.
— О, мамка му.
— Маргерита смята, че вие сте я опропастили.
950
Френският град Лурд в Южните Пиренеи е най-голямото светилище на Света Богородица в Европа. Там в 1858 г. край една пещера, на местното момиче Бернадет Субиру се явява 18 пъти Дева Мария, изричайки „Аз съм непорочно зачатие“. В 1862 г. Папата обявява виденията за автентични и по този начин бива официално признат култа към Лурдската Богородица. Било обявено, че подземният извор в пещерата има чудотворни свойства и оттогава насам Лурд е един от най-важните европейски центрове за поклонения, предлагащ „светена вода“. — Б.пр.
951
Съставки: натрошени кубчета лед, бренди, тъмен какаов ликьор, сметана, какао на прах. — Б.пр.
952
Тъмна много силна пура. Названието произлиза от латинското maturas и испанското maduro = зрял. — Б.пр.
953
Според Книга на Пророк Йона от Вехтия Завет: Пророк Йона е родом от Гетефер, в земята Завуломова. Работил е между 850-та и 800-та година преди Христа. Той е прочут с отказа на Божията заповед да отиде в Ниневия да проповядва. Бог му нарежда да отиде да наставлява в Ниневия, защото жителите й се били отклонили от правия път. Обаче Йона се уплашва, качва се на кораб и поема в друга посока. Но излиза буря, всички пътници се молят да не потъне кораба. Хвърлят жребий да видят кой е виновен за бурята и се пада, че причината е в Йона. Затова го хвърлят в морето и то утихва. Попаднал сред вълните, Йона бива погълнат от грамаден кит. По Божия воля той остава жив във вътрешността на кита три дни и три нощи. Ужасен, Йона признава вината си и моли Бог да го помилва и спаси. Господ се съжалява над него. След три дни китът го изхвърля жив на брега. — Б.пр.