![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Не съм аз.
Слотроп й предава в сбита форма разказа на Моритури. Част от самоувереността й, от живостта й се изпарява. Тя гризе нокти.
— Да, имаше някои слухове. Преди да изчезне, Зигмунд разкри само толкова, колкото да подразни въображението на хората, обаче не съобщи никакви подробности. Стилът му беше такъв. Слушайте, Слотроп. Мислите ли, че някаква опасност заплашва Бианка?
— Ще опитам да разбера. — В този момент го прекъсва внезапен ритник по задника.
— Нямаш късмет — изграчва нечий глас зад тях. — Аз съм единственият човек на борда, който чете долнопомерански.
— Нямате късмет — кима Стефания.
— Желанието ми бе само за безплатно извозване до Свинемюнде.
Но, както казва Стефания:
— Безплатно извозване има само до ада. А междувременно започвайте да отработвате таксата за настоящия транспорт. Отивайте да видите Маргерита.
— Искате от мен да… хайде стига.
— Тук не ни трябват нещастни произшествия.
Това е едно от дисциплинарните правила на корабния устав. Нищо лошо не трябва да се случва. Добре тогава, Слотроп учтиво пъха остатъка от пурата между зъбите на мадам Прокаловска и я оставя да пуфти с юмруци забити дълбоко в джобовете на жилетката. Бианка я няма в машинното отделение. Той обикаля из осветяваното от пулсиращи лампи помещение, сред уплътнени и опаковани в азбест грамади, два-три пъти се изгаря допирайки места с опадала топлоизолация, наднича в слабо осветени ниши и засенчени ъгли, и се пита достатъчно добре ли е изолиран. Наоколо само машини и шум. Тръгва към стълбата. Там го очаква червен парцал… не, това е роклята й, все още с мокро петно от собствената му сперма на подгъва… гръмогласната влажност го е запазила там. Той се навежда, взема роклята, вдишва миризмата на Бианка. Аз съм дете, знам как да се крия, мога да скрия и теб.
— Бианка — вика той, — покажи се Бианка.
До вратата на тоалетната, Слотроп заварва сборище аристократични безделници и пияници, задръстили целия коридор със захвърлени бутилки и стъклария, и насядала в кръг група непоправими потребители на кокаин, а от върха на инкрустиран с рубини златен кинжал нагоре, сред гъсталаци от косми в ноздрите, политат кристални птици954. Слотроп си пробива път и, облегнат на вратата, повиква Маргерита.
— Махай се.
— Няма нужда да излизаш. Само ме пусни вътре.
— Знам кой си ти.
— Моля те.
— Те действат много хитро, като те изпращат вместо горкия Макс. Но този път номерът няма да мине.
— Аз приключих с Тях. Кълна се. Имам нужда от теб, Грета. — Глупости. За какво ми е притрябвала.
— Значи Те ще те убият. Махай се.
— Аз зная къде е Бианка.
— Какво си й направил?
— Аз само… ще ме пуснеш ли вътре?
След цяла минута тишина, тя го пропуска. Двама-трима веселяци опитват да се вмъкнат, но Слотроп затръшва вратата и я заключва отново. Грета е само по черна риза. Високо по бедрата й като мазки от черна боя се вият тъмни къдрици коса. Лицето й е много бледо, състарено, напрегнато.
— Къде е тя?
— Крие се.
— От мен ли?
— От Тях.
Бърз поглед към него. Прекалено много огледала, самобръсначки, ножици, светлини. Прекалено много белота.
— Но ти си един от Тях.
— Стига вече, много добре знаеш, че не съм.
— Си. Ти излезе от реката.
— Ами това е защото бях паднал в нея, Грета.
— Значи Те са те блъснали.
Слотроп гледа как тя нервно играе с къдрици от косата си. „Анубис“ е започнал леко поклащане, но възникващото в Слотроп гадене идва от главата, а не от стомаха му. Грета начева да говори и същевременно вълни от позиви за повръщане една след друга връхлитат Слотроп и го изпълват: гаденето настъпва като лъскаво черно кално свлачище…
□ □ □ □ □ □ □ □
На мъжете винаги им е било лесно да идват и да й разпореждат коя да бъде. Другите момичета от нейното поколение израстваха подпитвайки „Коя съм аз?“ За тях това бе въпрос изпълнен с болка и вътрешна борба. А Гретел дори не го възприемаше като въпрос. Тя ползваше толкова много самоличности, че просто не знаеше какво да ги прави. Някои от тези Гретели представляваха само груби повърхностни скици, други бяха по-задълбочени. Много от тях притежават невероятни дарби, антигравитация, пророчески сънища… аленеещи на въздуха ореоли от замъглени образи окръжават лицата им: самата светлина плаче с истински сълзи, ридае престорено артистично, докато бива насочена през механичните градове, метеоритните стени обвити в небесен въздух, всяка вдлъбнатина и очна кухина празна като кост, и чезнещата сянка що я обгръща отвсякъде с черно сияние… или я задържа във втренчени пози, дълги вечерни рокли, пискюл и алхимичен символ, воали се развяват от кожени подшлемници, концентрично подплатени като каска на колоездач, с разпукваща се кула и обсидианова волута955, със задвижващи ремъци и ролки, със странни прелети на дирижабли, които се провират под арки, тържествено, покрай покривни вентилационни кулички и гигантски плавници в градската мъгла…
954
Американски жаргон от края на 1960-те години. „Кристален кораб“ е спринцовка пълна с втечнен кристалинен наркотик за инжектиране. „Кристална птица“ е праховидната форма на наркотика изпълващ носа. — Б.пр.
955
Спираловидно скулптурно украшение, обикновено на йонийски капител. — Б.пр.