Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Не, казах.

Главите му бяха нужни на стената, но обезглавените тела беше изгорил същия ден, облечени в най-хубавите им дрехи. След това бе коленичил сред костите и пепелта, за да извади парче стопено сребро и напукан ахат, единственото, което бе останало от торквата с вълчата глава, принадлежала доскоро на Бран.

— Аз се отнесох великодушно с Бран и Рикон — каза той на сестра си. — Те сами си навлякоха тази съдба.

— Както всеки от нас, братко.

Търпението му си имаше граници.

— Как очакваш да държа Зимен хребет, като си ми довела само двайсет души?

— Десет — поправи го Аша. — Другите ще се върнат с мен. Нали не би искал милата ти сестричка да се изправи сама пред опасностите, които дебнат в леса? Вълчища бродят в тъмното. — Тя слезе от големия каменен стол и го подкани. — Хайде, да отидем някъде, където можем да поговорим насаме.

Знаеше, че е права, но му загорча, че пак тя взе решението. „Изобщо не трябваше да идвам тук. Трябваше да я извикам при мен.“

Но вече беше много късно. Нямаше избор, освен да заведе Аша в солария на Нед Старк. Там, пред пепелта на угасналия огън, Теон изломоти:

— Дагмър е загубил битката при Тореново поле…

— Да, старият кастелан е разбил стената му от щитове — спокойно каза Аша. — Ти какво очакваше? Този сир Родрик познава земята като петте си пръста, а Ждрелото не, освен това повечето северняци са били на коне. На железнородните им липсва дисциплината да устоят на конна атака. Дагмър е оживял, поне за това бъди благодарен. Връща оцелелите към Камен бряг.

„Знае повече от мен“ — помисли Теон. Това само го ядоса още повече.

— Победата е окуражила Леобалд Толхарт да излезе от стените си и да се присъедини към сир Родрик. Донесоха ми и че лорд Мандърли е пратил дузина баржи нагоре по реката, натъпкани с рицари, бойни коне и обсадни машини. Ъмбърите също се сбират отвъд Последната река. До един лунен кръг ще имам цяла армия пред стените си, а ти ми водиш само десет души?

— Можех да не ти доведа нито един.

— Аз ти заповядах…

— Татко ми заповяда да взема Дълбоки лес — сопна се тя. — Не ми е казвал да спасявам малкото си братче.

— Майната му на Дълбокия ти лес — каза той. — Дървен нужник на един хълм. Зимен хребет е сърцето на тази земя, но как да го държа без гарнизон?

— Могъл си да го обмислиш преди да го вземеш. О, ходът беше много хитър, това ти го признавам. Само трябваше да проявиш малко повече разум, да сринеш замъка и да върнеш двете принцчета в Пайк за заложници, и щеше да си спечелил войната с един удар.

— Много щеше да ти хареса, нали? Да видиш наградата ми превърната в пепел и руини.

— Твоята награда ще е съдбата ти. Кракените се вдигат от морето, Теон, или го забрави през тези свои години при вълците? Нашата сила е в корабите ни. Моят „дървен нужник“ е достатъчно близо до морето, за да стига при мен продоволствие и свежи попълнения всеки път, когато ми потрябват. Но Зимен хребет е на стотици левги навътре в сушата, обкръжен е от гори, хълмове, враждебни укрепления и замъци. И не се заблуждавай, всеки мъж на хиляда левги околовръст вече е твой враг. Ти се погрижи за това, когато заби онези глави над портите. — Аша поклати глава. — Как е възможно да си такъв проклет глупак? Деца…