Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Глава втора
КАК МУСТОН НАДЕБЕЛЯ, БЕЗ ДА УВЕДОМИ ЗА ТОВА ПОРТОС, И КАКВИ НЕПРИЯТНОСТИ ЗА ДОСТОЙНИЯ БЛАГОРОДНИК ПОСЛЕДВАХА ОТ ТОВА
Откакто Атос замина за Блоа, д’Артанян и Портос се срещаха рядко. Единият имаше трудна служба при краля, а другият се беше увлякъл да купува мебели, които искаше да изпрати в своите многобройни имения. Той беше решил да постигне нещо, напомнящо за придворния разкош, който беше видял при краля и който го беше заслепил.
Д’Артанян, който беше запазил неизменна вярност към старите приятели, една сутрин, в свободно от служба време си спомни за Портос и обезпокоен, че вече две седмици нищо не е чувал за него, потегли нататък и го завари току-що станал от сън.
Достойният барон беше явно погълнат от някакви неприятни мисли. Нещо повече, той изглеждаше опечален. Провесил крака от кревата, баронът разглеждаше цял куп дрехи, украсени с кадифе, екселбанти, с грозни цветя. Всичко беше натрупано пред него на пода. Печален и замислен като заека от баснята на Лафонтен, Портос не забеляза влизащия д’Артанян, заслонен от мощната фигура на Мустон, който беше толкова едър, че можеше да закрие с тялото си всеки. В този момент размерите му се бяха удвоили, защото държеше пред себе си халат с разперени ръкави, за да може господарят му да го разгледа по-добре.
Д’Артанян спря на прага, за да разгледа по-добре загрижения домакин, въздишаш тежко пред купчината дрехи. Той реши, че е време да го откъсне от мъчителното занимание, и се изкашля, възвестявайки за пристигането си.
— А! — възкликна Портос и лицето му се озари от радост. — д’Артанян е тук! Най-после ме споходи щастлива идея!
Мустон чу тези думи и се обърна с приветлива усмивка към приятеля на своя господар, като избави Портос от преградата, която му пречеше да прегърне приятеля си. Портос бързо скочи от кревата, протегна се, изпука с всички стави, пресече стаята си с две крачки и поривисто прегърна д’Артанян. Струваше му се, че обича все повече стария си приятел.
— Ах, скъпи мой — повтори той няколко пъти, — ах, драги д’Артанян, тук винаги сте желан, но днес повече от всякога!
— Така, така. Значи имате неприятности. Разкажете какво има, ако не е тайна.
— Първо — каза Портос, — вие знаете, че нямам от вас никакви тайни, и, второ… второ, огорчава ме това…
— Почакайте, дайте ми възможност да се измъкна от този куп сукно, атлас и кадифе.
— Крачете, крачете по-смело! — каза жално Портос. — Това не е нищо друго освен боклук.
— Дявол го взел! Сукно за двадесет ливри лакътят и вие наричате това боклук? Великолепен атлас и кадифе, които биха били достойни за самия крал, а ги наричате боклук! Та те са блестящи, скъпи Портос. Готов съм да се обзаложа, че в цяла Франция вие единствен притежавате такова количество от тях. Ако предположим, че от днес не поръчате нито един повече, а поживеете още стотина години, което не би ме учудило ни най-малко, то и в деня на вашата смърт ще имате нов костюм и дотогава нито един шивач няма да си покаже носа тук.
Портос поклати глава.
— Послушайте, приятелю — каза д’Артанян. — Това мрачно настроение, което не е типично за вашия характер, ме плаши. Драги Портос, хайде да свършим с това и колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Да, да свършим — отвърна Портос, — да се избавим, ако въобще е възможно. Виждате ли, аз получих покана за празненството във Во…
— Какво се оплаквате тогава? Кралят е бил причина за повече от сто скандала, породили непримирими вражди, и то само защото на този или онзи придворен е отказана покана. Значи вие наистина сте поканен във Во? Това значи било! Предстои ви да видите приказно великолепие.
— Едва ли ще ми се удаде да го видя… Нямам костюм. Д’Артанян зяпна от изненада.
— Нямате костюм? Но вие имате най-малко стотина пред вас!
— Стотина! Това е вярно. Но нито един, който да ми е по мярка. Помните ли времето, когато Мустон беше слаб?
— Разбира се. Това беше, когато се наричаше Мускетон.
— А кога започна да дебелее?
— Не, не бих могъл да кажа. Извинявай, мой мили Мустон.
— Ходенето на проби — продължи Портос — е напразно губене на време, та макар и само веднъж на две седмици. Освен това може да се окажеш на път тъкмо когато искаш да имаш седем нови костюма… и после, аз не мога да търпя да ми вземат мярка. Или съм благородник, или не съм благородник, дявол да го вземе! Да позволиш на някакъв мошеник да те мери от главата до петите, това е крайно унизително. Тези хора ви намират или много изпъкнал тука, има много вдлъбнат там, като научават всички ваши достойнства и недостатъци. Знаете ли, когато излизаш от ръцете на шивача, се чувстваш като крепост, която е добре изучена от шпиони.