Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Нямаме нужда от тях, госпожо Корли — каза Елейн снизходително като жена, потупваща детенце по главичката. — Казах им да останат тук, докато се върнем. Така ще привлечем по-малко внимание, особено отвъд реката, след като в никоя от нас не може да се разпознае Айез Седай. — Собствената й представа за облекло при посещение в най-грубиянската част на града, без да привлича внимание, се изразяваше в широка зелена шапка със зелени пера, лека зелена ленена пелерина с везмо на златни спирали по гърба и зелена копринена рокля с дълбоко деколте със златна бродерия, разкриващо половината й гръд. Носеше дори един от онези гердани с брачния нож. Широката ивица тъкано злато щеше да накара ръката на всеки крадец в Рахад да го засърби. Никакво оръжие не носеше освен малкото ножче на колана си. Но колкото до това, нужно ли беше оръжие на жена, която можеше да прелива? И разбира се, всички червени колани криеха по един затъкнат крив кинжал. Както и коланът на Реане от проста кожа.
Реане свали голямата си синя сламена шапка, огледа я намръщено, после пак си я сложи и затегна връзките й под брадичката си.
— Но защо Мерилил Седай смята, че лъжем, Елейн Седай?
— Те всички си го мислят — промълви една от жените с червените колани. Всички те носеха ебударски рокли в строги цветове. С тесни дълбоки деколтета и поли, пришити на едната страна така, че да излагат на показ многобройните фусти отдолу, но само тази, длъгнеста и костелива, с повече бяло, отколкото черно в дългата си коса, имаше маслинената кожа и тъмните очи на ебударка. — Сарейта Седай ме нарече лъжкиня в лицето, заради броя ни и заради… — Тя млъкна бързо, след като Реане я изгледа намръщено и изсъска едно: „Млъкни, Тамарла“. Госпожа Корли можеше да прикляка и да се усмихва пред едно дете, щом това дете беше Айез Седай, но здраво държеше юздите на спътничките си.
Мат погледна навъсено към прозорците, гледащи към двора на конюшните — поне към онези, които можеше да види. Изкусно изковани като дантела железни паравани криеха някои от тях, а бели дървени, изрязани на фигури капаци — други. Тилин едва ли беше там горе; едва ли щеше да се появи и тук, в конюшните. Той много беше внимавал да не я събуди, докато се обличаше. Освен това тя нямаше да опита тук нищо. Той поне не допускаше, че ще опита. Но пък, от друга страна, имаше ли нещо невъзможно за тази жена, която бе разпратила поне десет слугини да го спипат по коридорите снощи и да го довлекат до покоите й? Проклетата му жена се държеше с него като с играчка! С това той повече нямаше да се примири. Повече — не. Светлина, кого се опитваше да излъже? Ако не грабнеха най-после тази Купа на ветровете и не се измъкнеха час по-скоро от Ебу Дар, Тилин пак щеше да му щипе задника тази нощ и да го нарича „малкото ми гълъбче“.
— Заради възрастта ви е, Реане. — Елейн не го каза чак колебливо — никога не го правеше, — но тонът й стана много предпазлив. — При Айез Седай се смята за грубост да се говори за възраст, но… Реане, определено нито една Айез Седай от Разрушението на света насам не е живяла толкова дълго, колкото твърди която и да е от вас в Плетящия кръг. — Това пък беше странното име, с което тези „Родственици“ наричаха управителния си съвет. — А в твоя случай и със сто години по-малко. — Червените колани ахнаха и се ококориха. Една слабичка жена с кафяви очи и светломедена коса се закикоти нервно и веднага запуши устата си, след като гласът на Реане изплющя като камшик:
— Фамел!
— Това не е възможно. — каза плахо Реане на Елейн. — Айез Седай трябва да…
— Добрутро — каза Мат и излезе от храстите. Цялото това обсъждане беше идиотско — всеки знаеше, че Айез Седай живеят по-дълго от всеки друг. Вместо да си губят времето, трябваше вече да са тръгнали към Рахад. — Къде са Том и Джюйлин? И Нинив. — Тя трябваше да се е върнала още снощи, иначе Елейн място нямаше да си намери. — Кръв и пепел, и Биргит не виждам. Трябва вече да тръгваме, Елейн, а не да се мотаем тук. Авиенда идва ли?