Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Зед грабна нейната.
— Побързайте — бе всичко, което каза. Нямаше нужда да говори повече — те разбраха всичко.
Вирна извика ужасено, докато подтичваше след стария магьосник. Калан и Кара плътно зад тях. Зед ги водеше на зигзаг през бъркотията от крещящи мъже, галопиращи коне, строени отряди, които бягаха във всички посоки, и ротни офицери, проверяващи личния състав.
Проверките бяха необходими, защото убийците бяха в Д’Харански униформи и можеха да се промъкнат незабелязано навсякъде. Трябваше да се проверят всички мъже, за да се разкрият измамниците. Това беше уморително и трудно, но важно.
Те се втурнаха в хаоса около палатките, където се грижеха за ранените мъже. Вътре едни крещяха заповеди, други внасяха мъже, виещи от болка, или ранени с безпомощно увиснали крайници. Всяка палатка можеше да побере до десет—дванайсет души.
На лицето на Вирна бе изписана паника. Зед я хвана за ръката и я спря. Гласът му се задави от вълнение.
— Някой удари Холи. Уорън бе наблизо и се опита да защити момичето. Вирна, кълна ти се в душата на покойната ми жена … направих всичко възможно. Скъпи духове, простете ми, но на мен се пада да ти кажа… извън силата ми е да му помогна. Помоли да види теб и Калан.
Вирна стоеше зашеметена, сърцето й се бе свило в гърлото. Ръцете на Зед я побутваха по гърба, приканвайки да побърза. Калан я последва в палатката.
Шестима мъртъвци лежаха в другия й край, покрити с одеяла. Тук—там изпод покривалата стърчаха окървавени ръце. Един мъж бе останал без ботуш. Калан се взираше, неспособна да мисли, неспособна да разбере как войникът е изгубил ботуша си. Изглеждаше толкова глупаво — да умреш и да изгубиш единия си ботуш. Трагедия и комедия под саван.
Уорън лежеше по гръб на дървена скара на пода. Сестра Филипа бе от другата му страна, високото й тяло бе приведено над младия магьосник. Сестра Фийби бе от тази страна и държеше ръката му. Когато се обърнаха към Вирна, по лицата на двете Сестри още личаха петна от сълзи.
— Уорън — каза Сестра Филипа, — ето я Вирна. Тук е. И Калан дойде.
Двете бързо се отдалечиха, а Вирна и Калан заеха местата им. На излизане от палатката Сестрите притиснаха ръце до устите си, сподавяйки вик.
Уорън бе бял като купчините чисти превръзки до него. Очите му бяха широко отворени, но се взираше, като че ли вече не виждаше. Къдравата му руса коса бе сплъстена, а робата му бе просмукана с кръв.
— Уорън — изплака Вирна, — О, Уорън.
— Вирна? Калан? — задъхано прошепна той.
— Да, любими — Вирна обсипваше ръката му с целувки.
Калан стисна другата му ръка.
— И аз съм тук, Уорън.
— Трябваше да издържа, докато се върнете и двете. Да ви кажа.
— Какво да ни кажеш, Уорън? — попита Вирна през сълзи.
— Калан — прошепна той.
Тя се наведе.
— Тук съм, Уорън. Не се опитвай да говориш, просто…
— Слушай.
Калан притисна ръка към бузата му.
— Слушам те, Уорън.
— Ричард е прав. Видението му. Трябваше да ти кажа.
Калан не знаеше какво да отвърне.
На пепелявото му лице се изписа усмивка.
— Вирна?
— Кажи, любими?
— Обичам те. Винаги съм те обичал.
Вирна едва говореше от напиращите сълзи:
— Уорън, не умирай. Не умирай. Моля те, не умирай!
— Целуни ме — прошепна Уорън, — докато още съм жив. И не тъжи за това, което свършва, а за хубавите дни, когато бяхме заедно. Целуни ме, любов моя.
Вирна се наведе и нежно го целуна, а сълзите й мокреха лицето му.
Калан не можа да издържи гледката и залитайки, излезе от палатката, където я чакаха верните ръце на Зед. Тя се разплака на рамото му.
— Какво правим? — изплака тя. — Защо е всичко това? Какъв е смисълът? Губим всичко.
Зед нямаше утешение за сълзите, извикани от чувството за безсмисленост.
Минутите се влачеха. Калан се напрягаше да събере силите си, да бъде отново Майката Изповедник. Не можеше да си позволи войниците й да я видят да се предава.
Мълчаливи мъже стояха наоколо, погледите им избягваха палатката, където умираше Уорън.
Когато от мрака изплува генерал Мейферт, облекчението по лицето на Кара бе очевидно. Той се втурна към нея, но не я докосна.
— Радвам се да видя, че сте се прибрали невредими — каза той на Калан. — Как е Уорън?
Калан не можа да отговори.
Зед поклати глава.
— Не мисля, че му остава още много. Всъщност убеден съм, че издържа толкова, само за да види жена си.
Генералът кимна тъжно.
— Хванахме убиеца.
Калан изведнъж се окопити.
— Доведете ми го — заповяда тя.
Без колебание генералът тръгна да доведе убиеца. С един жест Калан изпрати с него и Кара.