Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Защо ще го прави? — попита Алиандре. Беше помогнала на Мейгдин да стане и я крепеше. Ласайл и Арела също се приближиха, плачеха и се смееха. Лицето на Алиандре беше като буреносен облак.
Файле се намръщи. Сто пъти през последните няколко часа бе съжалила за онзи шамар! Галина беше обещала! Възможно ли беше да е от Черната Аджа?
— Това сега не е важно. Все някак ще я накарам да си плати. — Как точно беше отделен въпрос. Галина все пак беше Айез Седай. — Аравайн, колко души си довела? Можете ли да…
Две яки ръце хванаха Аравайн за раменете и я издърпаха настрана.
— Стига приказки. — Лицето на Ролан се появи зад пролуката. Ролан! — Нищо не можем да разчистим, докато стоите там, Файле Башийр. Това нещо може да падне върху вас, като започнем. Идете в другия край и се свийте до стената.
— Ти какво търсиш тук? — попита го тя сърдито.
Той се изкиска. Изкиска се!
— Все още носиш бялото, жено. Прави каквото ти се казва, иначе, след като те измъкна, ще те напердаша здраво по задника. А след това можем да избършем сълзите ти с игра на целувки.
Тя му се озъби. Дано само не го приемеше за усмивка. Но беше прав, че трябва да се отдръпнат, и затова тя поведе поведе приятелките си по осеяния с дървени парчета под към другия край на мазето и се присвиха до стената. Чуваше мърморещите отвън гласове — сигурно спореха как точно да им разчистят път, без останалата част от развалината да падне върху главите им.
— Цялата тази работа е без полза — каза горчиво Алиандре. — Колко Шайдо са горе според теб?
Дървената купчина изскърца и се килна още малко към тях. Гласовете отвън замърмориха отново.
— Представа нямам — отвърна Файле. — Но трябва да са Мера’дин, а не Шайдо. — Шайдо се държаха настрана от „Лишените от братя“. — Може би има някаква надежда. — Ролан, разбира се, щеше да я пусне, след като разбереше за Дайрейн. Разбира се, че щеше да я пусне. А ако се заинатеше… Тогава щеше да направи каквото трябва, за да го убеди. Перин изобщо нямаше да разбере.
Дърветата отново изскърцаха и грамадата изгорели греди и дъски отново леко се килна към тях.
Мъглата затулваше слънцето, но Перин прецени, че вече трябва да е към обед. Грейди скоро щеше да дойде. Вече трябваше да е тук. Но ако се беше уморил твърде много, за да направи нов Портал… Не. Грейди щеше да дойде. Скоро. Но раменете му бяха толкова стегнати, все едно се беше трудил в ковачницата цял ден, ако не и повече.
— Никак не ми харесва това, казвам ти — измърмори Гален. Червената кръпка на окото му бе като бледа сянка в гъстата мъгла. Конят му го подуши нетърпеливо и той разсеяно го потупа по шията. — Ако Масема наистина се кани да убие лейди Първата, викам да го довършим веднага. Превъзхождаме го многократно. Охраната му ще я смажем за минути.
— Глупак — изръмжа Арганда и погледна надясно, сякаш можеше Да види Масема и хората му зад сивите валма. За разлика от майенеца, той си беше нахлузил посребрения шлем с трите дебели бели пискюла. И беше с броня, инкрустирана със злато и сребро и лъскава от кондензираната влага. Въпреки мъглата бронята му почти блестеше. — Смяташ, че можем да убием двеста души, без да се вдигне шум? Виковете Ще се чуят от другата страна на рида. Ти по-добре загради владетелката си с деветстотин души и ако може, я изтегли настрана. Алиандре все още е в проклетото градче, обкръжена от Шайдо.
Гален настръхна и ръката му посегна към меча, все едно че се канеше да се поупражни над Арганда, преди да скочи срещу Масема.
— Днес няма да убиваме никого освен Шайдо — отсече Перин. Гален изпръхтя, но не се опита да му възрази. Замириса недоволно обаче. Пазенето на Берелайн щеше да попречи на Крилатата гвардия да се включи в битката.
Вляво се появи синкав блясък, приглушен от гъстата мъгла, и раменете на Перин мигом се отпуснаха. Грейди изникна в мъглата и се заозърта. Щом видя Перин, ускори стъпките си, но си личеше, че е изтощен. С него вървеше още един човек, повел висок черен кон. Щом го видя, Перин за първи път от много време се усмихна.
— Радвам се, че те виждам, Трам.
— И аз се радвам, че ви виждам, милорд.
Трам ал-Тор все още беше як и плещест, способен да се труди от изгрев до залез, без да се умори, но косата му беше съвсем побеляла, откакто Перин го беше видял за последен път, и по грубоватото му лице се бяха появили още няколко бръчки. Сдържаният му поглед обхвана наведнъж Арганда и Гален. Пищната броня не можеше да го впечатли. — Държиш ли се, Грейди? — попита Перин.
— Държа се, милорд. — Гласът му прозвуча ужасно уморено. Лицето му изглеждаше по-състарено и от това на Трам.