Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Логично — каза Джими. — Ако изпратят голяма сила през Джал-Пур, ще имат проблеми с придвижването. Но ако ни изненадат с по-малка част, задържайки хората ни в цитаделата, докато стоварват още войски по море, могат бързо да ни обкръжат и да наложат обсада.
— Кой е командващият в порт Викор? — попита Дуко.
— Адмирал Рийвис — обади се един от кралските офицери.
— Пратете му заповед да пресрещне тези кораби и да ги разкара. Все ми е едно дали ще ги потопи или ще ги плени, стига да не позволи на противника да стъпи на сушата. — Офицерът отдаде чест и забърза към вратата. Дуко погледна Уендел. — Взимай тези четиристотин конници и тръгвай веднага. Щом настигнете пехотинците, кажи им да продължат бегом.
Капитан Уендел отдаде чест и също тръгна към вратата. Дуко се обърна към един от старите си капитани и каза:
— Рънкър, искам да подбереш стотина от най-кръвожадните си убийци и да тръгнете по крайбрежието към Края на сушата. Видите ли хора да идват по брега, избивате ги.
— Да, Дуко… ъъ, ваша светлост — отвърна старият капитан.
Дуко се усмихна:
— Омитай се.
После погледна Джими и Даш.
— Докато вашият лорд Грейлок не пристигне тук, командването поемам аз. Нужна ми е помощта ви, млади господа, тъй като не съм толкова запознат с условията на района.
Посочи един участък на картата и продължи:
— Но предполагам, че ако тази империя на юг е сериозна, следващия им удар можем да очакваме точно тук. — Пръстът му се спря на един малък хълмист проход между Шамата и Края на сушата. — Маршрутът е дълъг, но теренът е сравнително равен. Ако целят само да окажат натиск на преговорите в Даркмоор, ще се оттеглят при първата демонстрация на сила. Но ако са решени на сериозен бой, ще направят втори щурм през този проход, докато корабите им дебаркират при Края на сушата. — Обърна се към друг от старите си капитани. — Джалом, изпрати при този проход съгледвачи, колкото може по-бързо. Не знам дори дали имаме войници там.
— Нямаме — отвърна капитанът. — Решихме, че Кралството само ще се погрижи за южния си фланг и не се налага да го правим ние.
— Е, ние сега сме Кралството и се налага да се погрижим. И уведомете Грейлок за това, което става, с молба да прецени дали не може да изпрати части натам, стига да могат да пристигнат първи. — Мъжете се разбързаха да изпълнят заповедите, а Дуко заяви: — Господа, ние сме във война. Само че не тази, която искахме, и не знаем колко е голяма. Може да е малка, но ако аз бях на мястото на кешийския генерал и разберях в какъв хаос са нещата тук, сигурно щях да се опитам да вляза в Крондор преди Грейлок, да се окопая и да го предизвикам да ме изрови, след като си има и Нордан на северния фланг. — Дуко поклати глава. — Дано само успеем да ги изритаме от Края на сушата и да ги научим колко грешат.
Джими и Даш се спогледаха и сякаш си казаха: „Какво ли още може да се обърка?“
12.
Хазарт
Арута посочи.
Капитан Субаи махна с ръка и мъжът зад него даде сигнал. Друг до него посочи с пръст, кимна и отиде да проучи указаното място. Напредването през планините ги беше забавило, защото можеха да минават не повече от десет-петнайсет мили на ден. Но вече виждаха подножието на планинското възвишение, на върха на което се намираше абатството на Сарт.
Трима съгледвачи се придвижваха по трудния маршрут, минаващ през изровени от дъждовете дерета, кози пътечки и всичко, което можеше да ги доведе до входа. Търсеха голяма, изпъкнала от стръмния планински склон скала, зад която трябваше да има тесен проход, отвеждащ до тунела под абатството. Арута помнеше думите на баща си, че ако не гледаш право във входа, с лице точно срещу изпъкналостта, няма да видиш нищо повече от стръмен склон.
Търсеха вече от няколко дни и на два пъти за малко щяха да се натъкнат на патрулите на Нордан. Не ги бяха засекли единствено поради факта, че Арута и Доминик се придружаваха от най-добрите горяни и следотърсачи в Кралството. В тази група те бяха само шестима. Сто и двадесетимата Първопроходци и Пурпурни орли, на които бе възложено да завземат абатството, изчакваха на няколко мили по-назад, в една тясна долчинка извън обсега на нашественическите патрули.
Арута отпи вода от меха си. Лятната жега беше потискаща, но не можеха да си позволят никакво бавене. Баща му бе споменал за още няколко ориентира, но нищо в този район не напомняше за описанията. Големият дъб можеше да е изгорял при пожар или отсечен за дърва. Трите канари, струпани една върху друга, можеше да са паднали от дъждовете или при земетръс. В края на краищата бяха изтекли над петдесет години.