Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Файле вдигна далекогледа.
- Айилци? Светлина! Шайдо са минали на страната на Тъмния?
- Дори псетата Шайдо не биха направили това - каза Арела и плю настрани.
Новодошлите _наистина_ изглеждаха различно. Носеха булата като за бой, но булата бяха червени. Все едно, промъкването покрай айилци щеше да е почти невъзможно. Сигурно не бяха разкрити само защото групата им беше толкова далече. Както и поради това, че никой не очакваше такава група тук.
- Назад - каза Файле и запълзя надолу по склона. - Трябва да го обмислим.
Перин се събуди с чувството, че са го хвърлили в езеро посред зима. Изпъшка.
- Лягай долу, глупако - каза Джанина и сложи ръка на рамото му. Жълтокосата Мъдра изглеждаше изтощена като него.
Лежеше на меко. Твърде меко. Хубаво легло, чисти чаршафи. Зад прозорците в някакъв бряг леко се плискаха вълни и пищяха чайки. Чуваше също и стонове някъде наблизо.
- Къде съм? - попита Перин.
- В двореца ми - отвърна Берелайн от прага.
Първата на Майен носеше диадемата си, ястреба в полет, и беше с пурпурна рокля с жълто по ръбовете. Стаята беше разкошна, със злато и бронз по огледала, прозорци и пилоните на леглото.
- Бих добавила - продължи Берелайн, - че ситуацията ми е позната донякъде, лорд Айбара. Този път взех предпазни мерки, в случай че се чудите.
Предпазни мерки? Перин подуши във въздуха. Юно? Усети миризмата му. Всъщност Берелайн кимна настрани, а Перин се извърна и го видя: седеше на един стол и едната му ръка бе стегната в шина.
- Юно! Какво стана? Какво те е сполетяло? - попита Перин.
- Проклети тролоци ме сполетяха, това стана - изръмжа Юно. - Чакам ред за Цяра.
- Първи се изцеряват тези с опасни за живота рани - каза Джанина. Беше най-вещата в Цяра сред Мъдрите и явно бе решила да остане с Айез Седай и Берелайн. - Ти, Перин Айбара, беше Изцерен до степен на оцеляване. Само до степен на оцеляване. Все още не сме се погрижили за раните, които не застрашават живота ти.
- Чакай! - Перин се помъчи да се надигне. Светлина, колко беше изтощен. - Откога съм тук?
- От десет часа - отвърна Берелайн.
- Десет часа! Трябва да тръгвам. Боят…
- Боят ще продължи без теб - каза Берелайн. - Съжалявам.
Перин изръмжа тихо. Толкова _уморен_ беше.
- Моарейн знаеше някакъв начин да избие умората от човек. Ти знаеш ли го, Джанина?
- Не бих го направила за теб и да го знаех - отвърна Джанина. - Имаш нужда от сън, Перин Айбара. Участието ти в Последната битка приключи.
Перин стисна зъби и понечи да стане.
- Ако не слушаш - каза Джанина, - ще те овържа във Въздух и ще те оставя да висиш с часове.
Първият подтик на Перин беше да _измести_. Заоформя мисълта в главата си и се почувства глупаво. Беше се върнал някак в реалния свят. Тук не можеше да _измести_. Беше безпомощен като бебе.
Отпусна се в леглото обезсърчен.
- Радвай се, Перин - каза тихо Берелайн и се приближи до леглото. - Трябваше да си мъртъв. Как стигна до онова бойно поле? Ако Харал Люхан и хората му не те бяха забелязали…
Перин поклати глава. Това, което бе направил, не можеше да се обясни на човек, който не познаваше вълчия сън.
- Какво става, Берелайн? Войната? Армиите ни?
Тя присви устни.
- Надушвам истината от теб - каза Перин. - Тревога, безпокойство. - Въздъхна. - Видях, че бойните фронтове са се преместили. Щом и хората на Две реки са на Полето на Мерилор, значи и трите ни армии са били изтласкани на същото място. Всички освен на Такан’дар.
- Не знаем как се справя лорд Дракона - отвърна тя тихо и седна на столчето до леглото.
Джанина хвана Юно за ръката и той потръпна, щом Цярът потече в него.
- Ранд все още се бие - каза Перин.
- Твърде много време мина - каза тя. Имаше нещо, което не му казваше, нещо, което заобикаляше. Надушваше го.
- Ранд все още се бие - повтори Перин. - Ако беше загубил, нямаше да ни има. - Отпусна се отново. Светлина! Не можеше просто да лежи тук, докато навън умираха хора, нали? - Времето във Въртела е различно. Посетих го и видях с очите си. Тук са изтекли много дни, но се обзалагам, че за Ранд е било само ден. Може би по-малко.
- Това е добре. Ще го предам на другите.
- Берелайн. Трябва да направиш нещо за мен. Пратих Илиас със съобщение до войските ни, но не знам дали го е отнесъл. Грендал бърка в умовете на Великите капитани. Ще провериш ли дали съобщението е пристигнало?
- Пристигна - отвърна тя. - Почти непоправимо късно, но пристигна. Добре си направил, Перин. Сега спи. - И стана да си тръгне.
- Берелайн?
Тя се обърна към него.
- Файле. Какво става с Файле?
Тревогата й се усили. „Не!”