Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Продоволственият й керван беше унищожен в мехур на злото, Перин - промълви Берелайн. - Съжалявам.
- Тялото й намерено ли е? - попита той с усилие.
- Не.
- Значи е жива.
- Това…
- Жива е! - настоя Перин. Трябваше да го вярва. Иначе…
- Има надежда, разбира се. - Берелайн се приближи до Юно, който сгъваше Изцерената си ръка, и му кимна да я придружи извън стаята. Джанина се суетеше при умивалника. Перин все още чуваше стоновете от коридорите навън. Миришеше на целебни билки и на болка.
„Светлина”. Керванът на Файле носеше Рога. Беше ли вече в ръцете на Сянката?
И Гаул. _Трябваше_ да се върне при Гаул. Беше го оставил във вълчия сън, за да пази гърба на Ранд. Щом той беше толкова уморен, какво ли му беше на Гаул? Нямаше да издържи дълго.
Имаше чувството, че може да спи седмици наред. Джанина се върна до леглото и поклати глава.
- Няма защо да се мъчиш да задържиш очите си отворени, Перин Айбара.
- Много неща трябва да свърша, Джанина. Моля те. Трябва да се върна на бойното поле и да…
- _Ще стоиш тук_, Перин Айбара. Няма да си от полза за никого в това състояние и опитите да докажеш обратното няма да ти спечелят джи. Ако ковачът, който те донесе тук, разбере, че може да ти позволя да се измъкнеш и да умреш на бойното поле, сигурно ще дойде и ще ме обеси с главата надолу. - Замълча за миг. - Почти съм сигурна, че би могъл да успее.
- Майстор Люхан. - Перин смътно си спомни онези няколко мига преди да му причернее. - Той беше там. Той ли ме намери?
- Той е спасил живота ти. Метнал те на гръб и те отнесъл на бегом до една Айез Седай за портал. Беше на секунди от смъртта, когато те донесоха тук. Какъвто си едър, само вдигането ти си е подвиг.
- Наистина нямам нужда от сън. - Клепачите му натежаваха. - Трябва… Трябва да…
- Сигурна съм, че имаш - каза Джанина.
Перин остави очите му да се затворят. Това щеше да я убеди, че ще направи каквото иска от него. А след като си отидеше, щеше да стане.
- Сигурна съм, че имаш - повтори Джанина и гласът й стана по-тих, незнайно защо.
„Спя - помисли той. - Заспивам.” Отново видя пред себе си трите пътеки. Този път едната водеше към обикновен сън, втора - към вълчия сън насън, пътеката, която хващаше обикновено.
А между тях - трета пътека. Вълчият сън телом.
За миг се изкуши, но не избра нея. Избра обикновения сън, осъзнал, че без него тялото му ще умре.
Андрол лежеше задъхан и зяпнал в небето. Бяха някъде далече от бойното поле след полета от върха на Височините.
Онази атака… беше толкова мощна.
„Какво стана?” - изпрати той към Певара.
„Не беше Таим - отвърна тя, стана и изтупа прахта от полите си. - Мисля, че беше Демандред.”
„Нарочно ни пренесох далече от мястото, където се биеше.”
„Да. Как смее той да пречи на групата преливащи, които нападат силите му?”
Андрол се надигна с пъшкане. „Знаеш ли, Певара, необичайно остроумна си за Айез Седай.”
Насмешката й го изненада. „Изобщо не познаваш Айез Седай толкова добре, колкото си мислиш.” После отиде при Имарин да прегледа раните му.
Андрол вдиша дълбоко. Миришеше на есен. Нападали листа. Застояла вода. Есен, която бе дошла много рано. Хълмът им беше с изглед към долина, в която напук на пътя, по който бе тръгнал светът, селяни бяха разорали земята на големи карета.
Нищо не беше поникнало.
Теодрин също се надигна и викна:
- Там е _лудост_!
Андрол долови неодобрението на Певара. Момичето не биваше да издава чувствата си така открито. Все още не се беше научила на подобаващата айезседайска сдържаност.
„Тя не е истинска Айез Седай - изпрати му Певара, отгатнала мислите му. - Каквото и да твърди Амирлин. Не е минала през изпитанието все още.”
Теодрин сякаш знаеше какво мисли за нея Певара и двете се държаха хладно една с друга. Певара изцери Имарин и той го понесе търпеливо. Теодрин на свой ред изцери порязаното на ръката на Джонет. Той сякаш се изненада от майчинската й грижа.
„Скоро ще го обвърже - изпрати му Певара. - Забеляза ли как остави една от другите да си вземе своя от петдесетте, а после тръгна по него? Едва се отървахме от нея след Черната кула.”
„А ако и той я обвърже?” - попита по връзката Андрол.
„Тогава ще видим дали това, което имаме двамата, е уникално, или не. - Певара се поколеба. - Лутаме се в неща, които никога не са били познавани.”
Той я погледна в очите. Мислеше за случилото се по време на свързването им последния път. Беше отворила портал, но го бе направила така, както би го направил той.
„Ще трябва да го опитаме отново.”
„Скоро” - отвърна тя и Вкопа в Имарин, за да се увери, че Цярът й е прихванал.