Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Ще те измъкна от това, Моаш, помисли Каладин и го дръпна настрани. Ще оправим нещата.
— Моаш — тихо продума той. — От утре те назначавам патрул.
Моаш посърна.
— Мислех, че поначало искаш да съм телопазител… — Изражението му стана по-твърдо. — Заради онова е. Което стана в кръчмата.
— Искам да проведеш патрул в дълбочина. Да се отправиш към Нови Натанан. Не те искам тук, когато ударим Гробовния и хората му.
И без това мина доста време.
— Няма да ида.
— Ще идеш и това не подлежи на…
— Онова, което те вършат, е правилно, Кал!
Каладин се свъси.
— Продължаваш да се срещаш с тях?
Моаш извърна поглед.
— Само веднъж. Да ги уверя, че си склонен да се съгласиш.
— Все пак не си се подчинил на заповедта! — рече Каладин. — Бурята да го отнесе, Моаш!
Шумът на арената се засилваше.
— Почти е време за битката — каза Моаш и издърпа ръката си от хватката на Каладин. — Можем да говорим за това по-късно.
Каладин скръцна със зъби, но за жалост Моаш имаше право. Времето не беше сега.
Трябваше да го хвана днес сутринта, помисли той. Не, това, което трябваше да направя, е да взема решение още преди дни.
Грешката си беше негова.
— Ти ще отидеш на патрула, Моаш. Няма да проявяваш неподчинение само защото си ми приятел. Тръгвай.
Моаш се отдалечи с подтичване и подбра отряда си.
Адолин коленичи до Меча си в помещението за подготовка и установи, че не знае какво да каже.
Погледна отражението си в Острието. Двама Броненосци едновременно. Дори не беше опитвал това извън тренировъчната площадка. Прочетеше ли човек някъде в историите, че някой се е сражавал с шестима наведнъж и какво ли не още, истината може би беше, че някак е успял да се справи със съперниците си един по един. С двама — ако са подготвени и внимателни — едновременно беше трудно. Не невъзможно, но наистина трудно.
— Всичко се свежда до това — продума Адолин. Трябваше да каже нещо. Такъв беше обичаят. — Нека го направим зрелищно. И после да изтрием усмивката от лицето на Садеас.
Той се изправи и освободи Меча. Излезе от тясната стая и тръгна през тунела с цветните изображения на дуелисти по стените. В следващото помещение нетърпеливо чакаше Ренарин, облечен в униформата на дома Колин — при официални случаи носеше нея, а не проклетата униформа на Мост Четири. Леля Навани тъкмо отвиваше капачето на бурканче боя, за да изпише глиф.
— Няма нужда — рече Адолин и извади един от джоба си. Изписан в синия цвят на дома Колин, глифът гласеше „превъзходство“.
Навани вдигна вежди.
— Момичето?
— Аха.
— Калиграфията е сносна — неохотно отсъди Навани.
— Тя е направо чудесна, лельо — каза Адолин. — Иска ми се да ѝ дадеш по-голяма възможност. И тя наистина иска да сподели изследванията си с теб.
— Ще видим — отговори Навани. Звучеше по-вежливо от преди по отношение на Шалан. Добър знак.
Адолин постави глифа в печката и сведе глава, докато той гореше. Молитва към Всемогъщия за подкрепа. Навярно днешните му съперници сега също горяха своите молитви. Как Всемогъщият решаваше на кого да помогне?
Не мога да повярвам, мислеше Адолин, когато вдигна глава от молитвата, че той би желал да успеят онези, които служат на Садеас, макар и непряко.
— Тревожа се — каза Навани.
— Татко смята, че планът може да проработи, а на Елокар наистина му хареса.
— Елокар може да се поддава на поривите си — отвърна Навани, скръсти ръце и загледа как останките от глифа догарят. — Условията променят нещата.
Условията — съгласувани с Релис и казани пред върховната съдийка малко по-рано — гласяха, че дуелът ще продължи до отказване, а не до счупването на определен брой части от Бронята. Това означаваше, че ако Адолин успее да победи единия съперник и го накара да се предаде, другият може да продължи да се бие.
Означаваше освен това, че не се налага Адолин да спре, докато не се убеди, че е победен.
Или докато го осакатят.
Ренарин приближи и положи ръка на рамото му.
— Мисля, че планът е добър. Можеш да се справиш.
— Ще опитат да те пречупят — намеси се Навани. — Затова настояха битката да е до отказване. Ако могат, те ще те осакатят, Адолин.
— Като на бойното поле — отговори той. — Всъщност, в този случай тяхното желание ще бъде да ме оставят жив. Ще върша по-добра работа като нагледен пример с умъртвени от Меча крака, отколкото като пепел.