Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Навярно Роб не си беше отговорил на въпроса — при тогавашното му душевно състояние би било голямо безразсъдство да се пита за подобно нещо — дали всецяло не се бе подчинил на това влияние поради това, че както имаше известни слаби подозрения, покровителят му до съвършенство владее изкуството на предателството, което самият Роб бе изучавал слабо в училището на точиларите. Естествено Роб не само се страхуваше от него, но и му се възхищаваше. Навярно мистър Каркър бе по-добре запознат с източника на своята власт и той добре си служеше с нея.
Още същата вечер, след като напусна службата си при капитана, Роб се освободи от гълъбите — в бързината дори направи лоша сделка, — отправи се веднага към къщата на мистър Каркър и разгорещен, с пламнало лице, се представи пред новия си господар, сякаш очакваше похвала.
— О, безделнико! — възкликна мистър Каркър, като погледна към вързопа му. — Значи, си зарязал работата си и си дошъл при мен?
— О, моля за извинение, сър — със запъване отвърна Роб, — но вие казахте, нали разбирате, когато бях тук за последен път…
— Аз съм казал — отвърна мистър Каркър, — какво съм казал аз?
— Моля за извинение, сър, изобщо нищо не сте казвали — рече Роб, стреснат от тона на въпроса и много обезпокоен.
Покровителят му го погледна, оголвайки целите си венци, и като размаха заканително пръст, добави:
— Предчувствувам, че лошо ще свършиш, разбойнико. Очаква те гибел.
— О, моля за извинение, не говорете така, сър! — извика Роб и коленете му се разтрепериха. — Уверен съм, сър, че не искам нищо друго, освен да работя за вас, сър, да ви служа, сър, и честно да изпълнявам всичко, което ми наредите.
— Съветвам те честно да изпълняваш всичко, което ти наредя — отвърна покровителят му, — ако искаш да имаш работа с мен.
— Да, знам това, сър — рече покорният Роб. — Не се съмнявам в това, сър. Само бъдете така добър да ме изпробвате, сър! И ако някога ме заловите, сър, да върша нещо против вашата воля, разрешавам ви да ме убиете.
— Куче такова! — каза мистър Каркър, облегна се назад в стола и бодро му се усмихна. — Това не е нищо в сравнение с онова, което възнамерявам да сторя, ако ме измамиш.
— Да, сър — отвърна окаяният Точилар, — не се съмнявам, че здравата ще ме наредите, сър. Никога няма да се опитвам да правя каквото и да било, сър, дори и със златни гвинеи да ме подкупват.
Напълно излъгал се в своите очаквания да бъде похвален, оклюмалият Точилар стоеше и гледаше покровителя си, безуспешно опитвайки се да не го гледа, и със смущението си напомняше на озовало се в същото положение псе.
— Значи, си напуснал старата си работа и си дошъл да те приема при мен, а? — запита мистър Каркър.
— Да, ако обичате, сър — отвърна Роб, който бе действувал по нареждане на самия покровител, но сега не се осмеляваше да се оправдава, като спомене за подобно нещо.
— Е! — продължи мистър Каркър. — Ти ме познаваш, момче!
— Моля ви, сър, да, сър — отвърна Роб, въртейки в ръка шапката си — погледът на мистър Каркър все така го пронизваше и той напразно се опитваше да се освободи от него.
Мистър Каркър кимна с глава:
— Внимавай тогава!
С множество ниски поклони Роб изрази своето дълбоко разбиране на предупреждението и кланяйки се, отстъпваше към вратата, много въодушевен от перспективата да се озове от външната й страна, когато покровителят му го спря.
— Хей! — грубо го повика той обратно. — Ти си свикнал… затвори тази врата.
Роб веднага изпълни нареждането, сякаш животът му зависеше от бързината му в момента.
— Ти си свикнал да даваш ухо. Знаеш ли какво значи това?
— Да подслушвам ли, сър? — осмели се да каже Роб, след като смутено размисли.
Покровителят му кимна с глава.