Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Майев - промълви Лизандра.
В този миг хората наоколо запищяха. От ужас и отчаяние.
Майев и Ераван идваха. Лично щяха да предвождат разгрома над Оринт.
Двамата вървяха към портите на града и тъмнината зад тях се сгъстяваше все повече, а армията се разливаше по бойното поле. Из черните мъгли тракаха кошмарни щипци. На същества, поглъщащи живот и радост.
О, богове!
- Лорд Дароу - намеси се Елида с рязък, повелителен тон. - Има ли изход от града? Заден проход през планината, по който да изпратим децата и възрастните хора?
Дароу откъсна очи от наближаващите валгски крал и кралица.
Преливаха от безнадеждност и отчаяние. И той отвърна с пресеклив глас:
- Не и такъв, по който биха се измъкнали навреме.
- Кажи ми къде е! - нареди му Лизандра. - Нека поне опитат. - Тя сграбчи ръката на момичето. - За да се помъчи Еванджелин да избяга.
Поражение. Очакваната триумфална победа се превръщаше в абсолютно поражение. В касапница.
Ръководена от Майев и Ераван, които вече се намираха на стотина метра от стените на града.
Само древен камък и желязо ги деляха от Оринт.
Дароу се поколеба. Шок. Старецът видимо бе изпаднал в шок.
Но Еванджелин посочи с пръст. Към портите, към Майев и Ераван.
- Вижте!
Сред притъмняващите сини отблясъци на спускащата се нощ, сред снега, който тъкмо започваше да се сипе от небето, точно пред затворената южна порта стоеше Елин Галантиус.
Стоеше сама пред Ераван и Майев.
Разпуснатата ѝ коса се вееше на вятъра като златисто знаме, като последен лъч светлина от гаснещия ден.
Наоколо се разстла тишина. Дори смутните писъци секнаха, когато всички извърнаха очи към портата.
Елин не отстъпи назад. Не побягна от валгския крал и кралица, които спряха доволно пред самотната фигура, дръзнала да се възправи срещу тях.
От гърлото на Лизандра се изтръгна сподавен вопъл.
- Тя... Елин вече няма магия. - Гласът ѝ трепереше. - Нито капка не ѝ е останала.
Но Елин вдигна меча си.
И острието му лумна в огън.
Един пламък срещу обградилия ги мрак.
Един пламък, озаряващ нощта.
Елин разпери щита си и той също се възпламени.
Загоря ярко, безстрашно. Като преродено древно видение.
Вестта проехтя по цялата крепостна стена, из града. Кралицата се беше завърнала.
Кралицата се беше завърнала да брани портата.
110
Името ѝ беше Елин Ашривер Белия трън Галантиус.
И не се боеше от нищо.
Майев и Ераван спряха. Спря и армията зад тях, като чук, готов да нанесе последния удар на Оринт.
Магията във вените на Елин беше колкото тлеещо въгленче. Ала те не го знаеха.
Треперещите ѝ ръце заплашваха да изпуснат оръжията ѝ, ала тя ги държеше здраво. С всички сили.
Нито стъпка повече.
Нямаше да им позволи да сторят нито стъпка повече към Оринт.
Майев се усмихна.
- Колко дълъг път си изминала, Елин.
Елин просто насочи Голдрин към тях. И срещна златистия поглед на Ераван.
Очите му пламнаха, съзирайки меча. Помнеше го.
Елин оголи зъби. Накара огъня около меча да лумне още по-силно.
Майев се обърна към валгския крал.
- Е, започваме ли?
Но Ераван вдигна поглед към Елин. И се поколеба.
Не ѝ оставаше много време. Съвсем скоро щяха да разберат, че силата, от която се боеше кралят, вече я нямаше.
Но тя не беше дошла пред южната порта, за да ги разгроми.
А само да спечели време за бягство на всичките си любими хора зад стените. За да оцелеят, да се бият и утре.
Беше се завърнала у дома.
Това ѝ стигаше.
Думите отекваха с всяка глътка въздух. Изостряха зрението ѝ, вливаха стомана в гръбнака ѝ. Огнена корона се появи над главата ѝ и безсмъртните пламъци се заусукваха.
Нямаше как да надвие и двамата.
Но и нямаше да им се даде лесно. Щеше да направи всичко възможно да вземе някой от тях със себе си. Или поне да ги забави дотолкова, че приятелите ѝ да осъществят плана си, да намерят начин да ги възпрат или разгромят. Макар че и двата варианта изглеждаха непостижими. Безизходни.
Затова и бе останала тук.
Да им даде поне късче надежда. Волята да продължат боя.
Дори само това да успееше да постигне срещу Ераван и Майев, щеше да влезе в Отвъдното с гордо вдигната глава. Щеше да срещне без срам всички, които бе обичала с огненото си сърце.
Тя се поклони подигравателно на Ераван и заяви с цялата нахаканост, която смогна да свика у себе си:
- Срещали сме се няколко пъти, но никога в истинския ни облик. - Елин му намигна. Въпреки че коленете ѝ трепереха, успя да му намигне. - Колкото и да си чаровен в този вид, Ераван, май ми липсва Перингтън. Съвсем мъничко.