![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Той ги въведе в стаята за карти. Подготовката беше задоволителна. Уинтроу беше сложил тежка покривка и бе добавил сребърни свещници. Сребърният поднос, който държеше, съдържаше съвкупност от бутилки и няколко стъклени кани с алкохолни напитки от Крайюжния остров, все скорошен улов. Бяха приготвени и стъклени чаши, и малки канички, подходящи за разнообразни напитки. Беше подобаващ показ на богатство, без да бъде прекомерно. Кенит беше доволен. Посочи към масата.
— Моля, моля, заповядайте. Уинтроу, бъди така добър да налееш пиенето, а така, добро момче.
Малта Вестрит оглеждаше стаята. Кенит не можа да се сдържи.
— Несъмнено тази стая се е променила от последния път, в който си я виждала, съветничке. Но моля, отпусни се сякаш все още я обитава баща ти.
Това предизвика непредвиден отговор.
— Малта Вестрит не е моя съветничка. Можеш да се обръщаш към нея със Съветник — надменно го уведоми сатрапът.
Още по-интересно обаче беше как Малта пребледня. Тя се замъчи да прогони болката от лицето си.
Слабостта трябваше да се използва. Капитан Ред го беше предупредил, че тя преговаря хитро. Леко разтърсване можеше да отнеме остротата на ума ѝ. Кенит наклони глава в нейна посока и леко сви рамене.
— Жалко, че капитан Хейвън се забърка в търговията с роби. Ако не беше направил този избор, този кораб все още можеше да е негов. Сигурен съм, че си запозната с обещанието ми към моите хора. Ще отърва Пиратските острови от робовладелците. Превземането на Вивачия беше едно от първите ми дела. — Той ѝ се усмихна.
Устата ѝ се раздвижи леко, но мъчителните ѝ въпроси си останаха неогласени.
— Тук сме, за да договорим връщането ми в град Джамаилия — стегнато отбеляза сатрапът. Вече се беше настанил на масата за преговори. Другите си бяха избрали места, но оставаха прави, изчакващи Кенит. Това встъпване в протокол не убягна на пирата.
— Разбира се — широко се усмихна Кенит. Той докуцука до челото на масата. — Уинтроу — каза той и момчето послушно издърпа стола и прие патерицата му, след като Кенит седна. — Моля, настанете се — покани ги той и другите заеха местата си. Соркор беше от дясната му страна, а капитан Ред беше до него. Уинтроу зае стола от лявата му страна. Сатрапът и Малта седяха срещу Кенит. Тя си бе възвърнала хладнокръвието. Сплете ръце на масата пред себе си и зачака.
Кенит се настани удобно в стола си.
— Разбира се, баща ти е все още жив и под моя грижа. О, естествено не на този кораб. Кайл Хейвън предизвикваше твърде голяма неприязън сред екипажа. Но е на сигурно там, където е. Ако днес достигнем до благоприятен завършек, може би ще го добавя като подарък за Съветник Малта Вестрит, в смирена благодарност за помощта ѝ в преговорите.
Момчешкото лице на сатрапа почервеня от ярост. Така. Това ги разедини. Малта незабавно го беше потиснала, но надеждата в очите ѝ бе пламнала ярко. Вече имаше интерес да удовлетвори Кенит, вместо да защитава сатрапа.
Тя си пое рязко дъх. Гласът ѝ беше почти овладян.
— Това е изключително мило от ваша страна, капитан Кенит. Но днес моите интереси не са тези на семейството ми. — Опита се да установи зрителен контакт със сатрапа, но той се взираше хладно в Кенит. — Тук съм като верен поданик на сатрапа — завърши тя. Опита се да придаде истинност на думите си, но Кенит чу колебанията ѝ.
— Разбира се, скъпа моя. Разбира се — измърка той.
Сега вече беше готов да започнат.
Брашън дремеше в койката си. Заграба беше на малко повече от един ден и една нощ път. Той се въртеше в чаршафите в опит да си изрови пътя към съня. Беше се увил в одеялото на Алтея. Все още носеше миризмата ѝ. Вместо да го успокои, уханието го караше да се измъчва от копнеж. Страхуваше се за нея. А ако планът им се провалеше? Последните няколко дни всичко беше вървяло добре, напомни си той. Духът на екипажа се беше повдигнал значително. Един ден на брега, прясно месо и зеленчуци и триумфът от „кражбата“ на майката на Кенит бяха възстановили вярата им в себе си. Самата Майка, изглежда, им влияеше развеселяващо. Когато климатичните условия я прогонваха от бака, тя отиваше в корабния камбуз, където разкриваше дарба в претворяването на сухари в някакъв вид тестен пудинг, който екипажът много харесваше. За Брашън най-окуражително беше уверението на Клеф, че мъжете влагаха сърцата си във връщането на Алтея. Някои изпитваха преданост към нея; други копнееха да си върнат изгубената заради пердаха, нанесен им от пирата, гордост.
Дълбок, повтарящ се звук прониза мозъка на Брашън. Сънят му се изплъзна. Той се изтърколи от койката, потърка сънените си очи и надяна краката си в обувките. Излезе на палубата сред слаба зимна слънчева светлина и свеж бриз. Парагон пореше вълните с лекота. Екипажът внезапно поде песен и той вдигна поглед, за да види как по мачтите се разгръщат още платна. Неочаквано осъзна какво го беше събудило. Дълбокият глас на Парагон вибрираше из палубата с матроска песен и отбелязваше темпото за екипажа, докато мъжете вдигаха платната. По гръбнака на Брашън пролази тръпка, последвана от радостен подскок на сърцето му. Макар да бе запознат как нравът на един жив кораб можеше да повлияе на екипажа му, пак не беше подготвен за това. Екипажът сред въжетата горе работеше с добродушна енергия. Той се забърза напред и попадна на Симой.