Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
— Вятърът е твърде благоприятен, че да го похабим, сър! — Действащият помощник поздрави капитана си с рехава усмивка. — Мисля, че ще можем да видим Заграба утре преди обяд, ако запазим платната си издути! — Примижал в решителност, той допълни: — Ще си върнем нашата Алтея, сър. Ще видите.
Брашън кимна и се усмихна колебливо. Достигна до бака, където откри Янтар и Майка. Някой беше прибрал дългата черна коса на Парагон във воинска опашка.
— Какво става тук? — попита с тихо неверие Брашън.
Парагон обърна главата си, устата му беше широко отворена, държаща последната нота от песента, а после рязко я прекъсна.
— Добър ден, капитан Трел — прогърмя той.
Янтар се засмя с глас.
— Не съм сигурна, но днес никой не може да устои на настроението му. Не знам дали е защото Майка приключи с четенето на дневниците, или той просто е…
— Решен! — рязко обяви Парагон. — Достигнах до решение, Брашън. За себе си. Както никога досега. Реших да вложа сърцето си в това, което правим. Не за теб, а за мен. Сега вече вярвам, че можем да успеем. Майка също. Тя е сигурна, че двамата с нея ще успеем да вразумим Кенит.
Възрастната жена се усмихна нежно. Студеният вятър зачервяваше бузите ѝ. В странно противоречие, тя изглеждаше едновременно по-крехка и по-жизнена от преди. Жената кимна, одобрявайки изказването на Парагон.
— Корабните дневници бяха част от това, Брашън, но не най-голямата. Най-голямата част съм аз. Подейства ми добре да погледна назад и да видя пътешествията си през очите на капитаните ми. Местата, на които съм бил, Брашън, и нещата, които съм видял, само в живота си на кораб… всички те са мои. — Той се извърна от него. Очите му все още бяха затворени, но изглеждаше сякаш се взира някъде далеч над водите. Със снижен глас, той продължи: — Болката беше само част от всичко това. Имал съм животи и преди този и те са също толкова мои, колкото и той. Мога да събера всичките си минали животи, да ги съхраня и да определя собственото си бъдеще. Не се налага да бъда такъв, какъвто ме прави някой друг, Брашън. Мога да бъда Парагон.
Брашън вдигна ръцете си от парапета. Дали другите чуваха отчаянието зад изпълнените с надежда думи на кораба? Ако Парагон се провалеше в този последен стремеж към цялост, Брашън подозираше, че корабът ще се свлече спираловидно надолу към лудостта.
— Знам, че можеш — каза му топло. Едно тъмно кътче на душата му се почувства огорчено и старо при лъжата му. Не смееше да се довери на внезапната приповдигнатост на кораба. Приличаше на огледално изкривяване на предишните му мрачни настроения. Нима не можеше да изчезне също толкова бързо и произволно?
— Платно! — извика ясният тенор на Клеф откъм въжетата надолу. После: — Платна! — поправи се той. — Мно’у от тях. Джам’илски кораби.
— В това няма смисъл — отбеляза Брашън.
— Искаш ли да се кача и да погледна? — предложи Янтар.
— Сам ще го направя — успокои я Брашън. Искаше да остане известно време сам, за да обмисли ситуацията. Не се беше качвал сред такелажа, откакто бяха направили преустройството. Моментът беше подходящ колкото всеки друг, да види как се държаха поправките им. Започна да се катери нагоре по мачтата.
Скоро нещо го разсея от поправения такелаж. Клеф беше прав. Корабите в далечината бяха джамаилски. Странната смесица на флотата плаваше не само под флага на Джамаилия, но и под флаговете на сатрапството. Балиста и други обсадни машини бяха струпани на палубите на няколко от по-големите кораби. Това не беше търговска флота. Същият вятър, който забързваше Парагон на север към Заграба, задвижваше и тях. Брашън се съмняваше, че са се насочили към пиратския град. При всички положения той нямаше желание да привлича вниманието им.
Щом се върна на палубата, нареди на Симой да намали скоростта.