Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Имперската лека пехота или унтанското опълчение, все едно — неговата тежка пехота ги наричаше „убийствените джуджета“ — вече се бяха построили по хълмовете, обрасли с висока, покафеняла от слънцето трева. Нискогнездящите птици бягаха, обезпокоени от техните движения. Много от арбалетчиците се изгърбваха и съвсем се скриваха от поглед, та Улен трябваше да се усмихне — да, добро прикритие, но няма да издържи. Маговете на Гвардията ще го изгорят. Беше го виждал преди. За разлика от повечето хора тук, той бе бил свидетел на всеобхватни сблъсъци между маговете, при които Лабиринт се сражава с Лабиринт, а под тях изгарят цели, покрити с хора, пространства земя. Беше присъствал на падането на столиците на остров Фалар и стомахът му се сви от ужас при мисълта за предстоящото. Все пак се утешаваше с разбирането, че пълен сблъсък от такъв вид не е в традициите на Гвардията. Те никога не са били изцяло строева сила, а повече помощен отряд към някоя редовна войска, особено поделение, което е добро за тесни, точно определени цели или задължения. Надяваше се, че определено несъвършеното местоположение ще помогне за изравняването на силите.

Напред се понесоха водещите части на малазанската, талийската и фаларската пехота. Вече се бяха разделили на отряди от по две или три роти. Преминаваха през нередовните войници като кораби през развълнувано море. Много от отрядите се бяха построили с открита среда — добра стратегия срещу бойни магове. Урко беше някъде там, долу, на западното крило със своите талийци, а В’тел — на изток със Златните моранти. Улен огледа далечния строй на Пурпурната гвардия — и те прилагаха такова разпръсване, смесено с редици. Все пак Гвардията трябва да бе информирана, че Ласийн е слаба откъм магове. Остават Ноктите! Не ги забравяйте! Това, че просто е решила да спести на офицерите на Лигата такова клане, не означава, че сдържаността й ще се разпростре и върху Гвардията. Не, точно обратното — Обетниците несъмнено ще се окажат погълнати от противника. Щом се замисли за това, Улен внезапно осъзна защо ни един Нокът не нападна него или друг офицер от Лигата. Тя се е нуждаела от тях за това! През цялото време! Дори и това е предвиждала!

Той почти падна от коня — толкова силен бе обхваналият гърдите му гняв. Нима в такъв случай не са имали никаква възможност? Всичко е било безполезно? За нищо? Той се спря, свали шлема и обърса потеклата от челото пот.

Хората от щаба му също спряха и го загледаха любопитно. Не — не би могла да знае със сигурност. Просто обикновено благоразумие. Пестене на средства. Той, Урко и останалите от Лигата са били пощадени. Ласийн през цялото време е възнамерявала да привлече хората им и убийството на обичани военачалници като Урко или Дужек не е начинът да го направиш. За Гвардията обаче такива съображения не се отнасяха. Срещу тях щеше да бъде пуснат в действие целият Нокът.