Гаснещ зрак [bg]

— Изненадан съм, че решихте да тръгнете с нас — каза Сагандер.

— Върховната жрица трябва да посрещне. Двамата с теб трябва да присъстваме на святото бракосъчетание.

— И този храм да остане буквално празен.

Тя спря, с ръка на гърба на трона.

— Никакъв риск няма, Сагандер. Какво толкова те притеснява?

Той понечи да посегне към крака, който го нямаше, но се овладя навреме.

— Ще ми трябва кола, и прислужници.

— Несъмнено.

— Вярвате ли, че ще има сражение?

— Помисли за пролятата кръв като за необходима жертва. Всъщност като за извор на сила. Притеснява ли те това, историко? Мислех, че ще си доволен.

— Войната никога не ме е радвала, Върховна жрице. Тя е глупава, признание за провал. Тя е, уви, триумфът на глупави умове. — Изгледа я. — Но сега вие намеквате, че Лиосан е една жадна вяра.

— Има нещо сурово в силата ѝ, да — отвърна тя. — Но на едно бойно поле, Сагандер, ще умрат мъже и жени. Трябва ли да похабим такова разхищение? Трябва ли да го сметнем за безполезно?

Сагандер махна с ръка.

— Имате един олтар. Не е ли това достатъчно?

— Не е ли всяко бойно поле осветено? Не са ли поднесени безброй жертви на тази свята земя?

— Боговете на войната са варварски творения, Върховна жрице. Да общуваме с тях би трябвало да е под достойнството ни.

— Така или иначе ще се съберат.

— Тогава да ги отхвърлим! Да ги прогоним!

Синтара се изсмя.

— Ти наистина си стар човек, историко. Някои неща са неизбежни. Но също като теб, очаквам тази война да е кратка. Единствен ден, единствена битка. Освен това лорд Драконъс ще бъде между жертвите на този ден. Като за жертва, той изпъква между всички останали.

— Според мен Майка Тъма ще откаже да го предаде. — Сагандер се размърда на пейката, с гръб към голата каменна стена. — Още по-малко да го види убит.

Синтара примига лениво и отново го изгледа замислено.

— Това е предвидено.

Той присви очи към нея. „Проклет да е този ужасен блясък!“

— Какво имате предвид?

— Драконъс няма да напусне бойното поле. Или, по-скоро, ще го напусне. Положен изстинал на носилка.

— Да паднеше от моята ръка — каза Сагандер с въздишка и ръцете му отново се свиха в юмруци.

Синтара се засмя.

— Ами тогава, историко, излез на бойното поле и атакувай, нападни го с меч. Само от омраза би трябвало да блестиш с непроницаема броня. Възпламенен от праведен фанатизъм, как би могъл твоят меч да не замахва сигурно и вярно? Как би могъл да не посече всеки, който би застанал на пътя ти?

Той наведе очи.

— Аз воювам с думи.

— Но явно водиш всяка битка в последствията ѝ, историко, за да пригодиш един ум, недостатъчно бърз за остроумието. Ами че дори онази курва Ренар може да те обезоръжи с едно перване на острия си ум.

Той трепна, после се намръщи към плочките на пода.

— Този вид остроумие е плитко нещо, скалъпено в общество на ревностна злоба.

— Училище имаш предвид.

— Точно така — отвърна той, подразнен от изблика на Синтара.