Зовът на барабана [bg]

Баща ѝ се ухили на това описание.

— Да, точно той. Не ме харесва — обясни. — Не за първи път се опитва да ми навреди. И няма да е за последен.

— Но не може да се е надявал да успее с такова нелепо обвинение — обади се Джокаста, наведе се напред и протегна ръка. Одисей премести чинията с кифли със сантиметър. Тя взе една и обърна слепите си очи към Джейми.

— Наистина ли беше необходимо да замесваш и Фаркард Кембъл? — попита неодобрително.

— Да, наистина — отвърна Джейми. Като видя объркването на Бриана, той обясни:

— Фаркард Кембъл е обичайният съдия на този окръг. Ако не се бе разболял така удобно — и той се усмихна отново, в очите му имаше дяволита искра, — процесът щеше да се проведе миналата седмица. Такъв беше планът им, нали? На Мърчисън и Бероун. Те искаха да повдигнат обвинение, да арестуват Фъргъс и да ме принудят да сляза от планината насред жътва — и в това успяха, проклети да са — добави той със съжаление.

— Но разчитаха, че няма да мога да взема копие на дарението от Ню Берн преди процеса — и аз нямаше да мога, ако беше миналата седмица. — Той се усмихна на Иън и момчето, което бе яздило като хала до Ню Берн, за да вземе документа, се изчерви и сведе лице над купата с пунш.

— Фаркард Кембъл е приятел, лельо — каза Джейми на Джокаста, — но знаеш не по-зле от мен, че е човек на закона. Нямаше да има значение, че той знае, че дарението ми е законно; ако не можех да покажа доказателство, щеше да е принуден да отсъди срещу мен.

— Ако го беше направил — каза той на Бриана, — щях да бъда принуден да обжалвам, което би означавало да откарат Фъргъс в затвора в Ню Берн, а там да се насрочи нов процес. Краят щеше да е същият, но междувременно щяха да са ни откъснали и двамата от жътвата и таксите щяха да са много повече, отколкото бих спечелил от реколтата.