Зовът на барабана [bg]

— Но не такава изненада като теб, момиче! — И радостният му смях отекна в костите ѝ.

Дългите прашни пътища; тя спи, положила глава на рамото на баща си, а свободната му ръка я прегръща; тя вдишва аромата на кожата му, дългата му коса докосва лицето ѝ, когато той извръща глава.

След това хладния лукс на голямата просторна къща, изпълнена с аромат на восък и цветя. Висока жена с бяла коса и нейното лице, син поглед, който се взира невиждащо през нея. Дълги хладни ръце, които докосват лицето ѝ и галят косата ѝ с разсеяно любопитство.

— Лизи — каза тя и една красива жена се наведе към Лизи, като прошепна: — Йезуитска кора. — Черните ѝ ръце бяха красиви върху жълтия порцелан на лицето на Лизи.

Ръце — толкова много ръце. Всичко ставаше сякаш по магия, с тих шепот, докато минаваха от ръка на ръка. Съблякоха я, изкъпаха я, преди да е успяла да възрази, ароматна вода се изля върху нея, твърди нежни пръсти масажираха скалпа ѝ, докато лавандуловият сапун се пенеше в косата ѝ. Ленени кърпи и малко черно момиче, което бършеше краката ѝ и ги пръскаше с оризова пудра.

Чиста памучна нощница, която се развява около босите ѝ крака над дървения под, очите на баща ѝ светват, когато я вижда. Храна — торти и сладкиши, желета и кифли — и горещ, сладък чай, който сякаш върна кръвта във вените ѝ.

Красиво русо момиче със смръщено лице, което ѝ се струва странно познато; баща ѝ я нарича Марсали. Лизи, измита и увита с одеяло, крехките ѝ ръце държат чаша с някаква воняща течност, прилича на току-що полято повехнало цвете.

Разговори, хора идват, още разговори, и само по някоя фраза пробива през мъглата около нея.

— … Фаркард Кембъл беше по-разумен…

— Фъргъс, татко, видя ли го? Добре ли е?

Татко? — помисли си объркана, леко възмутена, че някой друг го нарича така, защото… защото…

Гласът на леля ѝ идва от далечината: „Горкото дете заспа в стола си; чувам я как хърка. Одисей, отнеси я в леглото.“

И тогава силни ръце я вдигат сякаш без усилие, но не миришат на восък като черния иконом; миришат на лен и стърготини — баща ѝ. Тя се отказа да се бори и заспа с глава на гърдите му.