Зовът на барабана [bg]

— Откъде го взе? — избълва Бероун. — Нямало е време да отидеш до Ню Берн и да се върнеш! — И тогава цялата кръв се смъкна от лицето му. Бриана погледна към офицера; неговото подпухнало лице като че ли бе събрало кръвта, която Бероун бе изгубил.

Съдията го погледна рязко и каза:

— След като беше представено и документално свидетелство, смятаме, че обвиняемият очевидно не е виновен в нападение с цел кражба, тъй като въпросната собственост е негова. А що се отнася до нападението… — Той забеляза, че Джейми не е седнал, а още стои пред свидетелската банка.

— Да, господин Фрейзър? Имате ли да кажете още нещо пред съда? — Съдията попи струйка пот, която се стичаше под перуката му; в претъпканата зала бе горещо като в сауна.

— Моля съда да задоволи любопитството ми, Ваше Благородие. Първоначалните показания на господин Бероун описват ли по-подробно нападението над него?

Съдията изви вежди, но прелисти бързо документите на масата и подаде един на пристава, като му показа конкретно място на страницата.

— Обвиняемият е заявил, че Фъргъс Фрейзър го е ударил в лицето с юмрук, повалил на земята, после е хванал оглавника на коня му, скочил е на седлото и е препуснал, като е крещял обиди на фрески език. Обвиняемият…

Силно кашляне от мястото на обвиняемия привлече вниманието на всички. Той се усмихна очарователно на съдията, извади кърпа от джоба си и попи старателно лицето си, като използва куката в края на лявата си ръка.

— О! — каза съдията и извърна студения си поглед към свидетелското място, където Бероун се гърчеше зачервен.

— А бихте ли ни обяснили, сър, как така имате рана от дясната страна на лицето, след като сте ударен от левия юмрук на мъж, който няма такъв?

— Да, crottin — обади се весело Фъргъс. — Би ли обяснил?

Вероятно усетил, че опитите за обяснение трябва да се случат насаме, съдията попи врата си, сложи край на процеса, освободи Фъргъс Фрейзър и свали всички обвинения.