Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? Радвам се! Ще направя всичко! Благодаря! Благодаря! — но докато говореше това, Дролайт се чудеше колко още Стрейндж смята да го държи тук и от тази мисъл главата му се размъти.
— Как е… Как е… — Стрейндж като че ли се затрудняваше да подреди мислите си. Той размаха ръце във въздуха. — Как е името на съпругата на Поул?
— Лейди Поул.
— Да, но имах предвид… другите и имена.
— Ема Уинтъртаун.
— Да, така беше. Ема Уинтъртаун. Къде е тя? Имам предвид сега.
— Отвели са я в лудница в Йоркшир. Това би трябвало да е тайна, но аз я разкрих. В „Кингс Бенч“ се запознах с един човек, който има син, чиято любима е шивачка на палта и тя разбрала за това, защото я наели да ушие топли дрехи за лейди Поул — в Йоркшир е много студено. Завели са я на място на име Стеър… нещо си — имам предвид лейди Поул, не шивачката. Стеър… Чакайте! Ще ви кажа! Знаех го, кълна се! Стеъркрос Хол в Йоркшир!
— Стеъркрос? Това име ми е познато.
— Да, да, така е! Защото наемателят е ваш приятел. Някога е бил магьосник в Нюкасъл или Йорк, или друг северен град — само че не знам как се казва. Мисля, че преди време мистър Норел се е отнесъл зле с него — може би дори неведнъж. И когато лейди Поул полудя, Чайлдърмас реши да поправи поне отчасти стореното зло, като го препоръча за санитар на сър Уолтър.
Последва мълчание. Дролайт се питаше дали Стрейндж е разбрал нещо от обяснението му. След малко Стрейндж каза:
— Ема Уинтъртаун не е луда. Само изглежда луда. Но вината за това е на Норел. Той е призовал представител на народа на феите, за да възкреси лейди Поул от мъртвите, и в замяна му е дал много права над нея. Същата тази фея застраши свободата на краля на Англия и е омагьосала поне още двама поданици на Негово величество, един от които е жена ми! — той помълча малко. — Първата ти задача, Леукрокута, е да повториш пред Джон Чайлдърмас всичко, което току-що ти казах, и да му предадеш това.
Стрейндж извади нещо от джоба на сюртука си и го подаде на Дролайт. Приличаше на малка кутийка като кутийките за енфие, само че беше малко по-издължена и тясна. Дролайт я взе и я прибра в джоба си.
Стрейндж дълбоко въздъхна. Усилието да подрежда думите в логична последователност очевидно го изтощаваше.
— Втората ти задача е… Втората ти задача е да предадеш послание до всички магьосници в Англия. Разбираш ли?
— О, да! Но…
— Но какво?
— Но магьосникът е само един.
— Какво?
— Магьосникът е само един, сър. Сега, когато сте тук, в Англия има само един магьосник.
Стрейндж като че ли се замисли над това.
— Учениците ми — каза той. — Учениците ми са магьосници. Всички мъже и жени, които някога са искали да бъдат ученици на Норел, са магьосници. Чайлдърмас е магьосник. Сегундус е магьосник. Хънифут. Читателите на списанията за магия. Членовете на някогашните общества. Англия е пълна с магьосници. Стотици! Може би хиляди! Норел им отне това право. Норел ги отрече. Норел ги накара да замълчат. Но въпреки това те са магьосници. Предай им следното — Стрейндж прокара длан по челото си. Дишаше тежко. — Дървото говори на камъка, камъкът говори на водата. Не е толкова трудно, колкото сме си мислили. Кажи им да четат написаното на небето. Кажи им да питат дъжда! Всички стари съюзи на Джон Ъскглас са още в сила. Аз изпращам вестоносци да напомнят на камъните, на небето и на дъжда за старите им обещания. Кажи им… — но Стрейндж се затрудняваше да намери нужните думи. Той начерта нещо във въздуха. — Не мога да го обясня. Разбираш ли, Леукрокута?
— Да. O, да! — отвърна Дролайт, макар да нямаше никаква представа за какво говори Стрейндж.
— Добре. А сега повтори посланията, които ти предадох. Кажи ми ги.
Дролайт се подчини. Дългите години събиране и разпространяване на злобни клюки бяха развили способността му да помни имена и факти. Той помнеше отлично първото послание, но от второто му бяха останали няколко несвързани изречения за магьосници, застанали в дъжда и загледани в камъните.
— Ще ти покажа — каза Стрейндж — и тогава ще разбереш. Ако изпълниш тези три задачи, Леукрокута, няма да ти отмъстя. Няма да ти сторя зло. Предай тези три послания и после можеш да се върнеш към нощните си похождения, към разкъсването на мъже и жени.
— Благодаря! Благодаря! — отвърна Дролайт, но изведнъж осъзна нещо и се ужаси. — Три? Но, сър, вие ми предадохте само две послания!
— Три, Леукрокута — отсече Стрейндж. — Трябва да предадеш три послания.