Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Наистина ли? Но, кажете ми, вярно ли е, че изял обувките си? Вярно ли е, че превърнал няколко души в стъкло и после ги замерял с камъни?
— Изял обувките си? — възкликна доктор Грейстийл. — Кой ви каза?
— O, няколко души: мисис Кендъл-Блеър, лорд Поуп, сър Галахад Денехи, мис Ъндърхилс… — дребният човек изреди дълъг списък от имена на английски, ирландски и шотландски дами и господа, които понастоящем се намираха във Венеция и околните градове.
Доктор Грейстийл остана поразен. Защо приятелите на Стрейндж ще се осведомяват от всички тези хора вместо от него?
— Не чухте ли какво ви казах преди малко? Това са точно глупавите безсмислици, за които говорех!
Дребният човек се засмя със задоволство.
— Търпение! Търпение, драги ми докторе! Умът ми не е така бърз като вашия. Докато вие сте развивали своя с анатомия и химия, моят е пребивавал в леност — той се разбъбри надълго и нашироко за това как никога не се е посвещавал на сериозно учение, как учителите му са се отчайвали от него и как няма никакви способности в тази насока.
Но доктор Грейстийл вече не си правеше труда да го слуша. Той размишляваше. Преди малко му беше хрумнало, че дребният мъж го бе заговорил с намерението да се представи, но някак беше пропуснал да го направи. Доктор Грейстийл тъкмо се канеше да го попита за името му, когато непознатият зададе въпрос, който пропъди от главата му всички останали мисли.
— Имате дъщеря, нали?
— Моля?
Очевидно останал с впечатлението, че доктор Грейстийл е глух, дребният мъж повтори въпроса си на по-висок глас.
— Да, имам, но…
— Казват, че сте я накарали да замине от града?
— Казват! Кой го казва? Какво общо има дъщеря ми с всичко това?
— O! Просто се говори, че е заминала веднага след като магьосникът е полудял. Това показва, че се страхувате да не й се случи нещо лошо!
— Предполагам, че сте чули това от мисис Кендъл-Блеър и така нататък — сопна се доктор Грейстийл. — Те са чисто и просто шайка глупци.
— О, не бих казал! Но накарахте ли дъщеря си да замине?
Доктор Грейстийл не отговори.
Дребният мъж наклони глава първо на една, после на друга страна и се усмихна като човек, който знае тайна и е готов да смае всички с нея.
— Разбира се, знаете — продължи той, — че Стрейндж е убил съпругата си.
— Какво? — доктор Грейстийл млъкна, после се изсмя. — Не вярвам на това!
— O, трябва да вярвате — каза дребничкият мъж и се наведе напред. — Всички го знаят! Собственият брат на дамата, достопочтен господин, свещеник — мистър Удхоуп, — е бил там, когато дамата е издъхнала, и е видял всичко с очите си.
— Какво е видял?
— Куп подозрителни обстоятелства. Дамата била омагьосана. Толкова омагьосана, че от сутрин до вечер не знаела какво върши. И никой не можел да даде обяснение за това. Всичко е работа на съпруга й. Разбира се, той ще се опита да използва магия, за да избегне наказанието, но мистър Норел, който е съсипан, изцяло съсипан от жал за бедната дама, ще му попречи. Мистър Норел е категоричен, че Стрейндж трябва да бъде съден за престъпленията си.
Доктор Грейстийл поклати глава.
— Каквото и да кажете, няма да ме накарате да повярвам на тази клевета. Стрейндж е почтен човек!
— O, напълно! И все пак практикуването на магия е унищожило и по-велики умове от неговия. Попадне ли в лоши ръце, магията може да разруши всяка добродетел и да усили всяко зло у човека. Стрейндж се изправи срещу учителя си — най-търпеливият, мъдър, благороден, добър…
Увлечен в изреждането на епитети, дребният мъж като че ли забрави какво е искал да каже: разсея го изпитателният поглед на доктор Грейстийл. Докторът подсмръкна.
— Чудна работа — бавно произнесе той. — Казвате, че ви изпращат приятели на мистър Стрейндж, но пропуснахте да ми кажете кои са тези приятели. Едно е сигурно; много странен е този приятел, който разправя навсякъде, че Стрейндж е убиец.
Дребният мъж не каза нищо.
— Дали не е сър Уолтър Поул?
— Не — важно отговори мъжът, — не е сър Уолтър.
— Тогава учениците на мистър Стрейндж? Забравих как се казваха.
— Всички го забравят. Те са най-незапомнящите се хора на света.
— Те ли са?
— Не.
— Мистър Норел?
Дребният мъж мълчеше.
— Как се казвате? — попита доктор Грейстийл.
Мъжът завъртя глава на една, после на друга страна. Но като не намери начин да избегне такъв директен въпрос, отвърна:
— Дролайт.
— О-хо-хо! Намерил кой да сипе обвинения! Да, наистина вашата дума ще има голяма тежест срещу думата на един честен човек, срещу магьосника на самия херцог Уелингтън! Кристофър Дролайт! Прочут в цяла Англия като лъжец, крадец и мошеник!