Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Дролайт се изчерви и обидено примигна срещу доктора.
— Кой сте вие да говорите така? — изсъска той. — Стрейндж е богат и вие искахте да ожените дъщеря си за него! Къде е почтеността тук, драги ми докторе? Къде е почтеността тук?
Доктор Грейстийл изпъшка от нетърпение и гняв. Той стана от стола си.
— Ще обиколя всички английски семейства във Венеция. Ще ги предупредя да не говорят с вас! Още сега отивам. Не ви желая приятен ден! Не ви казвам „довиждане“! — при тези думи докторът хвърли няколко монети на масата и излезе.
Последната част от разговора бе на висок глас и с гневен тон. Келнерите и останалите посетители в кафенето с любопитство гледаха Дролайт, който бе останал да седи сам. Той изчака вероятността да срещне доктора на улицата да намалее и също излезе от кафенето. Докато вървеше из града, водата в каналите се движеше странно. На повърхността се образуваха вълни и го следваха, като от време на време се спускаха към краката му и прехвърляха ръбовете на канала. Но Дролайт изобщо не забелязваше.
Доктор Грейстийл удържа на думата си. Той посети всички британски семейства в града и ги предупреди да не разговарят с Дролайт. Дролайт не се безпокоеше от това. Вниманието му бе насочено към прислужниците, келнерите и гондолиерите. Той знаеше от опит, че този тип хора знаят много повече от господарите, на които служат, а ако не знаеха — е, Дролайт можеше да поправи това, като сам им разкаже по нещо. Скоро голям брой хора говореха, че Стрейндж е убил жена си, че се е опитал да се ожени насила за мис Грейстийл в катедралата „Свети Марко“ и че сватбата е била осуетена от пристигането на австрийски войници, че имал уговорка с лорд Байрон за в бъдеще да делят съпругите и любовниците си. Дролайт разказваше за Стрейндж всяка лъжа, която му дойдеше наум, но съчинителските му способности не бяха големи, затова той се радваше да се улови за всеки полуслух, за всяка сурова мисъл, която се въртеше в главите на информаторите му.
Един гондолиер го запозна с Мариана Сегати, жена на собственик на магазин за платове и любовница на лорд Байрон. С помощта на преводач Дролайт я обсипа с комплименти и й разказа скандални тайни за богатите дами в Лондон, които, както я увери, не могат да се мерят с нея по хубост. Тя му каза, че по думите на лорд Байрон Стрейндж не излиза от стаята си, пие вино и бренди и прави магии. В това нямаше нищо интересно, но жената каза на Дролайт малкото, което знаеше за магьосника в поемата на Байрон: как заговорничи със зли духове и се опълчва срещу боговете и цялото човечество. Дролайт добросъвестно прибра тези литературни измислици в торбата си с лъжи.
Но от всички обитатели на Венеция онзи, с когото Дролайт най-много желаеше да поговори, беше Франк. Обидите на доктор Грейстийл го бяха засегнали дълбоко и той бързо реши, че най-доброто отмъщение би било да направи прислужника му предател. Затова Дролайт изпрати на Франк писмо, с което го канеше в малка винарна в „Сан Поло“. За негово учудване Франк прие поканата.
Прислужникът дойде в уречения час. Дролайт поръча кана червено вино и напълни чашите.
— Франк — започна той с тих дружелюбен глас, — завчера говорих с господаря ти, както може би знаеш. Той изглежда много суров старец — никак не е любезен. Надявам се, че работата при него ти харесва? Споменавам това, защото мой близък приятел на име Ласелс само преди два дни казваше колко трудно се намира добра прислуга в Лондон и ако някой му помогне да намери добър прислужник, той е готов да плати колкото и да е.
— O — отбеляза Франк.
— Мислиш ли, че би ти харесало да живееш в Лондон, Франк?
Франк замислено чертаеше кръгове по масата с няколко разлети капки вино.
— Може би — каза той.
— Защото — енергично продължи Дролайт, — ако ми направиш една-две дребни услуги, бих могъл да разкажа на приятеля си за това колко си ми помогнал и не се съмнявам, че той веднага ще каже, че ти си човекът, когото търси!
— Какви услуги? — попита Франк.
— O! Ами първата е съвсем лесна! Наистина, само като ти кажа каква е, с радост ще я направиш, дори да не получиш нищо в замяна. Виждаш ли, Франк, боя се, че скоро с господаря ти и дъщеря му ще се случи нещо ужасно. Магьосникът е намислил да им навреди. Аз се опитах да предупредя господаря ти, но той е толкова упорит, че не пожела и да чуе. Не мога да спя от тревога. Проклинам се за глупостта си и за това, че не можах да му обясня по-добре. Но те ти вярват, Франк. Можеш да им подхвърлиш една-две думи — не на господаря, а на сестра му или на дъщеря му — за злите намерения на Стрейндж, за да бъдат нащрек.