Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Не съм чувал да казват, че му липсва кураж, сър — отбеляза Стивън. — Говори се, че на Пиренейския полуостров е направил много смели неща.
— Кураж? Какво говорите? Това не е кураж! Това е чисто и просто злоба! Проявихме небрежност, Стивън! Позволихме на английските магьосници да получат предимство пред нас! Трябва да намерим начин да ги победим! Трябва да удвоим усилията си да ви направим крал!
60
БУРЯ И ЛЪЖИ
Февруари 1817 година
ЛЕЛЯ ГРЕЙСТИЙЛ беше наела къща в Падуа недалеч от пазара за плодове. Мястото беше удобно и струваше само осемдесет секини за тримесечие (което се равнява приблизително на 38 гвинеи). Леля Грейстийл беше много доволна от сделката. Но понякога се случва да действаме бързо и много решително и всичките ни колебания и съмнения да дойдат после, когато вече е късно. Така беше и в този случай: Флора и леля й живееха в къщата едва от седмица, когато леля Грейстийл започна да й намира недостатъци и да се пита дали изобщо е трябвало да я наема. Макар да беше стара и хубава, готическите й прозорци бяха доста малки, а на няколко от тях имаше каменни балкони — с други думи, къщата беше мрачна. Това едва ли би могло да представлява проблем по-рано, но точно сега Флора се нуждаеше от разтуха и леля й смяташе, че полумракът, колкото и да е живописен, може би не е подходящ за нея. Освен това в двора стояха няколко каменни дами, които с годините се бяха сдобили с воали и пелерини от бръшлян. Не би било преувеличено да се каже, че тези дами рискуваха да изчезнат напълно и всеки път, когато погледът на леля Грейстийл се спреше на тях, те й напомняха за горката съпруга на Джонатан Стрейндж, починала толкова млада и при толкова загадъчни обстоятелства и чиято злочеста съдба бе докарала съпруга й до лудост. Тя се надяваше тези меланхолични мисли да не спохождат и Флора.
Но сделката бе сключена и къщата беше наета, затова леля Грейстийл се зае да я направи колкото може по-светла и приветлива. Тя цял живот беше пестила свещите и маслото за лампи, но в стремежа си да повдигне духа на Флора сега реши да отхвърли всички съмнения за излишни разходи. На стълбището имаше особено мрачно място там, където едно стъпало се завърташе под непредсказуем ъгъл и за да не може никой да падне и да си счупи врата, леля Грейстийл настоя на полицата над стъпалото да се сложи лампа. Тази лампа гореше денонощно и беше причина за постоянни разправии с Бонифация, възрастна слугиня италианка, която вървеше заедно с къщата и която държеше на икономиите дори повече от леля Грейстийл.
Бонифация беше добра слугиня, но твърде склонна към критики и дълги обяснения за това защо нарежданията, които току-що са й дали, са погрешни или невъзможни за изпълнение. В работата й помагаше муден, изнурен млад човек на име Миникело, който посрещаше всяко нареждане с тихо сопнато мърморене на неразбираем диалект. Бонифация се отнасяше към Миникело с фамилиарно презрение, което караше леля Грейстийл да смята, че са роднини, но тепърва й предстоеше да научи повече подробности за това.
И така, подредбата на къщата, ежедневните препирни с Бонифация и всички открития, приятни и недотам приятни, съпътстващи всяко пребиваване в непознат град, изпълваха дните на леля Грейстийл с интересни занимания; но нейна основна и свята грижа беше да намира развлечения за Флора. Флора бе придобила навика да търси спокойствие и усамотение. Ако леля й я заговореше, тя отговаряше с готовност, но рядко се случваше сама да завърже разговор. Във Венеция Флора беше основният търсач на приключения, а сега просто се съгласяваше с всичко, което леля й предлагаше. Предпочиташе да се занимава с неща, които не изискват компания. Разхождаше се сама, четеше сама, седеше сама във всекидневната или на оскъдното слънце, което понякога надничаше в малкия двор към един часа на обяд. Беше по-затворена и потайна отпреди, сякаш някой — не непременно Джонатан Стрейндж — я бе разочаровал и тя бе решила занапред да бъде по-независима.
В първата седмица на февруари в Падуа се разрази силна буря. Това стана към обяд. Бурята се надигна внезапно от изток (откъм Венеция и морето). Старците, които се събираха в градските кафенета, казваха, че само миг преди това не е имало никакви признаци за буря. Но другите не обърнаха особено внимание: в края на краищата беше зима и можеше да се очаква, че ще има бури.