Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Както предсказа и Уорън, Ейдиндрил се оказа по—могъща плячка, отколкото армията на Джаганг можеше да превземе за тази военна кампания. Императорът за пореден път демонстрира предпазливото си търпение и избра да запази жизнеността на армията си, за да може да напредва успешно, когато условията го позволяват. За Калан и войските й предстоеше кратка почивка, но в далечна перспектива се виждаше неизбежната им гибел.
Калан почувства сладко облекчение, че предсказанието на Уорън за падането на Ейдиндрил догодина поне няма да се сбъдне с цената на клането на жителите на града. Тя не знаеше колко трудности чакат хората, тръгнали да бягат към Д’Хара, но при всички случаи това бе за предпочитане пред сигурното робство и смъртта, дебнещи в Ейдиндрил.
Знаеше, че някои ще откажат да заминат. В градовете по пътя на Ордена нагоре в Средната земя вече се носеха легенди за „Джаганг Справедливия“. Някои хора вярваха, че добрите духове или Създателят ще се погрижат за тях, каквото и да се случи. Калан знаеше, че не може да спаси хората от самите тях. Тези, които искаха да живеят и успееха да погледнат истината в очите, имаха шанс. Другите, които виждаха само това, което искат да видят, щяха най—малкото да попаднат под игото на Ордена.
Протегна се назад и докосна дръжката на Меча на истината, стърчащ над рамото й. Понякога бе успокоително Да го докосва. Дворецът на Изповедниците вече не бе нейният дом. Домът й бе там, където тя и Ричард са заедно.
Битката често бе толкова напрегната, страхът — толкова осезаем, че имаше периоди, понякога цели дни наред, когато не се сещаше за него. Понякога трябваше да насочва всичките си физически и умствени усилия към единствената цел да остане жива поне още ден. Някои мъже, чувствайки, че войната е безнадеждна, дезертираха. Калан ги разбираше. Изглеждаше, че всичко, което правят, е да се бият за живота си, и то при неблагоприятни шансове, оттегляйки се нагоре към Средната земя.
Галеа падна. Фактът, че нямаше новини от нито един Галеански град, бе достатъчно красноречив.
Загубиха и Келтон. Много Келтонци от Уинстед, Пенверо и други градове избягаха първи. По—голямата част от армията на Келтон бе с тях, макар че някои се втурнаха към домовете си в отчаяние.
Калан се опита да не се отнася в мисли за поражението им, за да не унива допълнително. Все пак мнозина бяха спасени — измъкнаха ги от лапите на Ордена. Поне засега. Това бе най—доброто, което можеха да направят.
По време на дългото изтегляне на север десетки хиляди войници от обединените им сили загубиха живота си в жестоките битки. Орденът загуби многократно повече. В големите горещини на лятото армията на Джаганг загуби четвърт милион само от треска. Но това нямаше никакво значение — войниците от Стария свят се множаха непрекъснато и продължаваха похода си напред.
Калан си спомни думите на Ричард — че не могат да победят, че Новият свят ще падне пред Ордена и че ако се съпротивляват, само ще причинят още по—голямо кръвопролитие. Неохотно започваше да се убеждава във верността на всичко това. Страхуваше се, че само води хората си на смърт без никаква смислена причина. Въпреки това и през ум не й минаваше да се предаде.
Погледна през рамо над дългата колона мъже, които я придружаваха, над дърветата и нагоре в планината към Магьосническата кула, мержелееща се в планините над Ейдиндрил.
Щеше да се наложи Зед да отиде там. Не можеха да спрат Ордена да проникне в Ейдиндрил, но не можеха да допуснат да превземе Кулата.
Пътуваха вече десети ден. Вече се здрачаваше, когато Калан и свитата й се върнаха обратно в Д’Харанския лагер. От пръв поглед личеше, че нещо не е наред. Мъжете тичаха из лагера с извадени мечове. Други трупаха оръжия по барикадите. Войниците навличаха кожени и метални ризници и се втурваха към постовете си. Всичко излъчваше напрежение, но Калан бе виждала подобни сцени толкова пъти, че вече й се струваха като нещо съвсем обичайно.
— Питам се каква е тази врява — каза Вирна намръщено. — Не ми се ще Джаганг да ми провали вечерята.
Калан, която не носеше кожената си ризница, изведнъж се почувства незащитена. Беше неудобно да пътува с нея при дълги походи и затова в момента, в който стъпеха на приятелска територия, я връзваше за седлото. Кара се приближи, докато слизаха от конете. Още докато хвърляха юздите си на войниците, се оказаха заобиколени от стена от мъже, готови да ги защитават.