Нож от блянове

Араба се поклони на Перин и Берелайн, а на Масема леко се намръщи, сякаш се зачуди какво търси в компанията им този дрипльо. Масема изръмжа и ръката на сеанчанеца посегна към дръжката на меча. Докачлив народ бяха сеанчанците.

— Поздрави от флаг-генерал Кирган, милорд, милейди Първа. Морат’ракен донасят, че айилските отряди се придвижват по-бързо от очакваното. Ще пристигнат някъде днес, вероятно до обяд. Броят им на запад е някъде към двайсет и пет — трийсет хиляди души, групата на запад — поне с една трета повече. Около половината от тях са облечени в бяло и с тях има деца, разбира се, но все пак това са много копия зад гърба ви. Флаг-генералът желае да разбере дали сте склонен да обсъдите възможна промяна в разположението на силите. Предлага към вас да бъдат прехвърлени няколко хиляди алтарски пиконосци.

Перин се намръщи. Във всяка от тези две групи айилци щеше да има поне по три — четири хиляди алгай’д’сисвай. Твърде много копия зад гърба му, безспорно. Неалд се прозя.

— Как си, Неалд?

— А, готов съм да правим каквото трябва, милорд. — Обичайната му самоувереност едва се долови.

Перин поклати глава. Не можеше да поиска от ашамана и един Портал повече от нужното. Дано само да не се окажеше един по-малко.

— До обед ще сме приключили тук. Кажи на флаг-генерала, че продължаваме по плана. — „И да се моли нищо да не се обърка“. Последното го премълча.

В мъглата завиха вълци — зловещ вой, който се извиси около Малден. Всичко вече бе започнало. Не на шега.

— Чудесно се справяш, Мейгдин — изграчи хрипливо Файле. Беше замаяна, гърлото й бе пресъхнало. Гърлата на всички бяха пресъхнали. Ако можеше да се съди по слънчевите лъчи, процеждащи се през отворите горе, трябваше да е късно предобед, а през повечето време не бяха престанали да окуражават Мейгдин. Бяха се опитали да отпушат някое от здравите бурета, но виното се оказа твърде вкиснато дори за да навлажнят устните си. Вече я окуражаваха една по една, поред. Файле седеше до слънцекосата си слугиня, докато останалите отдъхваха, опрели гърбове на задната стена, колкото може по-далече от килналата се купчина дъски и греди. — Ще ни спасиш, Мейгдин.