Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
През последните две седмици се бяха върнали работници, дюкянджии и някои дребни благородници. Заловиха двама пратеници на Фадавах и на тяхно място пратиха с успокоителни сведения други — войници, верни на Дуко, на които можеше да се разчита, че ще предадат само това, което той иска да научат Фадавах и Нордан.
Даш прецени, че е въпрос само на още две или три седмици преди за Фадавах и Нордан да стане очевидно, че Дуко е обърнал плаща. Беше пръсната мълвата, че голямото сватбено празненство в Риланон ще задържи принца извън Запада за цяла година и че кешийското раздвижване по границата ще попречи на Кралството да се опита да си върне Крондор. В последното съобщение на Дуко до Фадавах се отбелязваше, че един кешийски пратеник е направил предварително проучване за възможността от официален договор с „краля на Горчивото море“, което според Дуко щяло да укрепи самоувереността на Фадавах за още известно време.
Даш зави на ъгъла и тръгна към най-опустошената от пожарите част на града. Бележката, която бе получил, беше кратка и по същество. Подпис нямаше, но той не се съмняваше кой я е пратил.
Притесняваше го присъствието на кешийски агенти в града. Прехвърлянето на войници вървеше мудно. Целият процес с отвеждането на патрулите на предварително уговорените места, преобличането им в униформи на редовни кралски войници и подмяната им беше много сложен. За някой случаен наблюдател изглеждаше все едно че около половин дузина патрули излизат през деня и се връщат привечер. Това, което не личеше явно, бе, че на връщане са съставени от други мъже. Едното място, където оставаха хората на Дуко, беше при двата пропускателни пункта южно от позицията на Нордан в Сарт. Грешка до този момент не беше допусната.
Даш стигна уреченото място и влезе в изгорелите руини на една кръчма. Щом се озова сред почернелите от огъня стени, един глас в сенките каза:
— Само ли дойде, паленце?
Физиономията му показа на Трина какво мисли за това, че го наричат „паленце“.
— Сам съм.
Тя кимна рязко към вратата към задната стая. Даш отиде до нея и я отвори. Срещу него стоеше Джон Тъпин.
— Меча.
Даш извади меча си от ножницата и му го подаде.
— Оттук — посочи му Тъпин друга врата.
Даш отиде до нея и дръпна резето. Вътре видя Праведника — седеше до една маса и пред него имаше чаша вода.
— Здравей, внучето ми — поздрави го той сухо. Гласът му беше също толкова дрезгав като преди.
— Здравей, дядо — отвърна Даш също толкова сухо.
— Носиш ли ми новини?
Даш въздъхна и седна на втория стол до масата, без да са го поканили.
— Както виждате, не се нуждаем от вашата помощ, за да си вземем града. Дуко ни го даде доброволно.
— На не малка цена, както чувам — изкиска се Лизли Ригър. — Херцог на Южните окрайнини!
— Ще има обща амнистия.
Старецът го изгледа и каза:
— Не чувам „но“, макар че го има.
— Ще е в сила само за онези, които са се сражавали срещу Кралството, след като се закълнат във вярност към Короната. И освен това ще обхване всеки, който е готов да служи тепърва.
— Но не и някакви си жалки крадци като Шегаджиите.
— Само ако се включите в армията — каза Даш. — Опитах се. Баща ми не може да ангажира себе си или съдиите си с обвинения за престъпления отпреди войната. — Даш сви рамене. — Факт е, че всеки, който би могъл да предяви обвинения, вече не живее тук. Когато се върнат търговците, кой може да каже какво му е отнето преди войната и какво е плячкосано или изгубено при опустошението на града?
Лизли се изкиска.
— Вярно. От игла до конец. Само че между събратята ни има такива, които вече носят смъртния белег и вече са познати на бащините ти ченгета.
Даш въздъхна тежко.
— Знам. Но ако приемат да служат на Короната, престъпленията им ще бъдат опростени.
— Аз самият съм малко стар, за да служа, не мислиш ли? — попита Праведника.
— Не смятам, че освен мен, Джими и татко има някой, който се досеща кой може да си — отвърна Даш. — И макар да съм сигурен, че списъкът на престъпленията ти е достатъчно дълъг, за да увиснеш на бесилото, какво ти пука? — Изгледа го продължително и добави: — След като дядо не е поискал да те задържат, защо да го правим ние?
— На твоя дядо му трябвах жив, за да държа Шегаджиите под контрол — каза Лизли. — Може би ще мине доста време преди Шегаджиите отново да станат достатъчно ефективни, за да се налага да се държат под контрол. — Старецът въздъхна уморено. — Аз със сигурност няма да го доживея. И не знам дали следващият Праведник, или както там се нарече, ще се интересува от сделка с Короната. — Посочи с пръст към Даш. — Ти и баща ти сте достатъчно умни, но след като аз си отида, няма да можете да предявявате изисквания към Шегаджиите, както дядо ти ги предяви към мен.