Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Вече носеше Рога в голяма торба, вързана на кръста й. Другите го знаеха и настроенията им се люшкаха между гордост от дълга им и ужас от важността му. Поне вече го споделяше с тях.
- Милейди - продължи Мандевин. - Ванин е някъде наблизо. Той е много надарен съгледвач, най-добрият в Бандата. Няма да го видим, освен ако той не поиска, но съм готов да се закълна, че върви след нас. Къде ще ходи? Може би да го извикам, да го поканим да си каже обясненията, че да можем да го изясним това?
- Ще го обмисля, Мандевин - каза Файле.
Той кимна. Едноокият мъж беше добър командир, но имаше въображение колкото на тухла. Простоватите хора приемат, че и мотивите на другите са прости, и Мандевин не можеше да си представи, че хора като Ванин или Харнан ще помагат толкова дълго на Бандата - под заповед да избягват подозрения, разбира се, - за да направят чак сега нещо толкова ужасно.
Сега поне Файле знаеше, че не се беше притеснявала без основание. Онзи чист ужас в очите на Ванин, когато го хвана, беше достатъчно потвърждение, дори това, че го хвана с Рога в ръцете, да не беше. Не беше очаквала _двама_ Мраколюбци и я бяха надхитрили в кражбата си. Само че също така бяха подценили опасностите в Погибелта. Не искаше и да мисли какво щеше да стане, ако не бяха привлекли вниманието на мечото същество. Щеше да е останала в палатката си и да чака да дойдат крадци, които вече са изчезнали с един от най-мощните артефакти на света.
Небето изтътна. Тъмният Шайол Гул се извисяваше напред, издигнал се от долината на Такан’дар сред верига от по-малки планински върхове. Въздухът беше станал леден, почти като зиме. Щеше да е трудно да се стигне до онзи връх, но по един или друг начин тя щеше да занесе този Рог на силите на Светлината за Последната битка. Отпусна ръка върху торбата и опипа метала вътре.
Олвер си играеше наблизо по безжизнената сива скала на Изпепелените земи, ножът му бе окачен на колана му като меч. Може би не трябваше да го взима. Но пък момчетата на неговата възраст в Пограничните земи се учеха да носят съобщения и да доставят припаси в обсадени укрепления. Не ги пускаха да излязат с боен отряд, нито ги поставяха на пост, докато не навършат поне дванайсет, но обучението им започваше много по-рано.
- Милейди?
Файле се обърна към приближилите се Селанде и Арела. Беше поставила Селанде начело на съгледвачите, след като Ванин се беше разкрил. Дребничката светлокожа жена приличаше по-малко на айилка от повечето останали от Ча Файле. Но имаше нюх.
- Да?
- Движение, милейди - каза тихо Селанде.
- Какво? - Файле се изправи.
- Някакъв керван.
- В _Изпепелените земи_? Покажи ми.
Не беше само керван. Имаше и цяло _село_ - Файле успя да го различи през далекогледа, макар сградите да се виждаха само като тъмни петна. Беше вдигнато в подножието на хълмовете до Такан’дар. Село? Светлина!
Насочи далекогледа към пълзящия по голата земя керван, поел към снабдителна станция на прилично разстояние от селото.
- Правят същото като нас - прошепна тя.
- Какво е това, милейди? - Арела лежеше по корем до нея. Мандевин беше от другата й страна и също гледаше през далекогледа си.
- Централна снабдителна станция - обясни Файле, загледана в струпаните сандъци и вързопи стрели. - Тварите на Сянката не могат да се движат през портали, но припасите им могат. Не е трябвало да носят стрели и резервни оръжия със себе си при нахлуването. Припасите се събират тук и след това ги разпращат по бойните полета, където потрябват.
И наистина, ивица светлина долу издаде отварянето на портал. През него се изниза голяма колона мръсни на вид мъже с чували на гърбовете, последвани от десетки други, теглещи малки талиги.
- Там, където отиват тези припаси - заговори замислено Файле, - наблизо ще има боеве. Колите пренасят стрели, но не храна, защото тролоците прибират трупове от бойното поле, за да пируват всяка нощ.
- Ако можем да се промъкнем през един от тези портали… - каза Мандевин.
Арела изсумтя все едно това бе някаква шега. Погледна Файле и усмивката й угасна.
- Сериозни сте. И двамата.
- Все още сме много далече от Такан’дар - каза Файле. - А това село ни прегражда пътя. Може да е по-лесно да се промъкнем през някой от порталите, отколкото да се опитаме да стигнем в долината.
- Ще се озовем зад вражеските линии!
- Ние _вече_ сме зад линиите им - отвърна навъсено Файле. - Тъй че нищо няма да се промени.
Арела замълча.
- Това ще е проблем - каза Мандевин и обърна далекогледа си. - Вижте ония, дето идват към лагера от селото.