Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Има необикновено хубава черква в селото — замислено казва братовчедът Финикс, — чист образец на англо-норманския стил, която прекрасно е изрисувана от лейди Джейн Финчбери — жена с тесен корсет, — но чувам, че са я развалили, като са я боядисали, а освен това е твърде далече.
— Навярно тогава в самия Брайтън — предлага мистър Домби.
— Честна дума, Домби, по-добро нещо не бихме могли да измислим! — възкликва братовчедът Финикс. — На същото място е, нали разбирате, а и градчето е много весело.
— А кой ден да определим? — пита мистър Домби.
— Готов съм тържествено да заявя — отвръща братовчедът Финикс, — че приемам всеки ден, който вие счетете за подходящ. Ще ми достави голямо удоволствие (печално удоволствие, разбира се) да придружа бедната ми леля до пределите на… всъщност до гроба — завършва братовчедът Финикс, ненамерил уместен израз.
— Ще можете ли в понеделник да заминете от града? — пита мистър Домби.
— В понеделник ми е извънредно удобно — отвръща братовчедът Финикс.
И така, мистър Домби се уговаря с братовчеда Финикс да го откара в уречения ден, а после се сбогува, като братовчедът Финикс го придружава до стълбите, а на прощаване казва:
— Безкрайно съжалявам, Домби, че имате толкова много тревоги.
А мистър Домби отвръща:
— Моля.
В уговорения час братовчедът Финикс и мистър Домби се срещат, отиват в Брайтън и явявайки се като представители на всички опечалени от загубата на починалата дама, съпровождат тленните й останки до вечното й жилище. Братовчедът Финикс, седнал в траурна карета, вижда безброй много познати по пътя си, но съблюдавайки благоприличието, не им обръща никакво внимание, а само назовава на глас имената им за сведение на мистър Домби: „Томс Джонсън. Човек с корков крак от Уайт. Какво, тук ли си, Томи? Фоли на чистокръвна кобила. Дъщерите на Смолдър…“ — и така нататък. По време на церемонията братовчедът Финикс изпада в униние и отбелязва, че в такива случаи всъщност човек се сещал, че силите му отслабвали. А когато церемонията свършва, очите му наистина са влажни. Той обаче бързо си възвръща духа и същото се отнася и за останалите роднини и приятели на мисис Скютън, за която майорът непрестанно говори в клуба си, че се обличала твърде леко. А младата дама с голия гръб, която се затруднява да си вдига клепачите, казва, надавайки лек писък, че покойницата навярно е била страшно стара и е починала от всевъзможни ужасни неща, за които не трябвало да се споменава.
И така, майката на Едит лежи, без да бъде споменавана от скъпите си приятели, които са глухи за вълните, прегракнали от повтарянето на тайнствените думи, и слепи за пясъчните купчини край брега и за белите ръце, които махат в лунната нощ и приканват към далечната незнайна страна. Всичко обаче си върви постарому край брега на непознатото море. А в нозете на Едит, застанала там сама и заслушана във вълните, се стелят влажни водорасли, които ще осяват жизнения й път занапред.
Глава XLII
Поверителен разговор и злополука
Свалил траурните панталони и непромокаемата моряшка шапка, купени от капитан Кътъл, и облякъл солидна кафява ливрея, която, макар че имаше претенции да е сдържана и скромна, бе най-самодоволната и самоуверена ливрея, каквато можеше да се ушие от един шивач, Роб Точиларя, преобразен външно по този начин, а вътре в себе си напълно забравил за капитана и мичмана, освен когато отделяше по няколко минути от свободното си време, за да проявява злорадство по отношение на тези две неразделни особи и да си припомня под тържествения акомпанимент на този меден инструмент, съвестта, победоносния начин, по който се бе освободил от тяхната компания, сега служеше на своя покровител, мистър Каркър. Настанен в къщата на мистър Каркър, за да го обслужва, Роб със страх и трепет се взираше в белите зъби, като чувствуваше, че трябва да си отваря кръглите очи по-широко от всякога.
Пред тези зъби той трепереше с цялото си тяло и не бе в състояние да трепери повече от това въпреки съзнанието, че служи на велик магьосник и че зъбите му представляват могъщ талисман. Момчето така силно усещаше силата и могъществото на своя покровител, че те поглъщаха цялото му внимание и предизвикваха сляпото му подчинение и покорство. Роб дори и не смееше да мисли за господаря си в негово отсъствие, за да не би незабавно отново да бъде хванат за гърлото както през онази сутрин, когато за първи път се свърза с него, и да не би да види как зъбите, всички до един, го разобличават и обвиняват за всяка негова мисъл. Изправен лице в лице с него, Роб изобщо не се съмняваше, че мистър Каркър чете скритите му мисли или че е в състояние да ги чете със съвсем малко усилие от своя страна, стига само да пожелае, както не се и съмняваше, че мистър Каркър го вижда, когато гледа в него. Господството му бе толкова пълно и така бе омагьосало Роб, че без да се осмелява изобщо да мисли, той непрекъснато все по-осезаемо чувствуваше над себе си несъкрушимата власт на покровителя си и способността му да направи каквото си пожелае с него, Роб, и той се стараеше да му угажда и да предусеща заповедите му, изцяло забравил за всичко останало.