Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Младши не обърна внимание на забележката и обръщайки се към красивата Ортанс, попита:
— Какво мога да направя за теб?
— Искам да проникнеш в мозъка на Гари и да ми кажеш какво виждаш.
Младши се възпротиви.
— Толкова ли те интересува какво има в мозъка на Гари?
Ортанс му се усмихна пленително.
— Разочароваш ме, Младши. Мислех те за по-хитър.
— Знам, че искаш да се съберете двамата с него в Ню Йорк и се чудиш дали е благоразположен към теб, дали не те е отвял…
— Точно това имам предвид.
— Преди това обаче имам да ти казвам нещо, Ортанс.
Жозиан долови, че синът й се притеснява от нея, и под претекст че трябва да звънне по телефона, ги остави двамата насаме.
Младши се изправи, фиксира Ортанс в очите и обяви:
— След седемнайсет години с теб ще се оженим.
Ортанс прихна.
— Ще се оженим?
— Да, ти си жената на живота ми. С теб край мен ще постигна велики неща. Единствена ти притежаваш нужната вътрешна свобода, за да следиш акробатиката на мисълта ми.
— Много съм поласкана.
— Засега съм още малък.
Той хвана главата си с две ръце и остана така, замислен, наведен над кухненската маса…
— Ох, колко ми пречи това детско тяло! Как ми се иска колкото може по-скоро да имам дълги, космати ръце и крака! Нищо не мога да сторя, заклещен в тази бебешка черупка… Но след седемнайсет години ще съм зрял мъж и ще поискам ръката ти. След като се налага, съм готов да потърпя дотогава, приемам това, че ти ще пътуваш, ще се развличаш, дори ще изпитваш нежни чувства към други момчета.
— Колко щедро от твоя страна, Трошичке — иронизира Ортанс.
— След седемнайсет години обаче ще те помоля да ми дадеш шанс… не искам снизхождение, само искам да вечеряш с мен, да ходим на концерти, на кино, на разходка по Китайската стена, в градините на Алхамбра и ако случайно между нас се зароди някакво чувство, да не го отблъскваш. Само това…
— Чуй ме, Младши, след седемнайсет години ще видим как ще стоят нещата. Това, което казваш, ми се струва доста странно, но както и да е… Засега искам само да надникнеш в мозъка на Гари.
— Ще ми е нужна снимка.
— Имаме снимки от миналата Коледа — заяви Жозиан, която се бе върнала на пръсти и бе подслушвала зад вратата.
— Идеално — отвърна Младши. — Ще се затворя в стаята си, ще се съсредоточа и ще ти кажа какво виждам… Но държа да знаеш, Ортанс, че това е великодушна и щедра постъпка от моя страна. Съвсем не означава, че се отказвам от теб!
— Хайде, Младши! Не говориш сериозно! След седемнайсет години ще бъда една набръчкана дъртачка!
— Никога няма да станеш дъртачка! А аз ще стана твой съпруг.
— Да не си го прочел в моя мозък? — попита тя, обезпокоена.
— Нищо няма да ти кажа, защото липсата на изненада, на загадъчност убива желанието, а аз искам да гориш от желание по мен. Да пренебрегнеш предразсъдъците, забраните и да създадем една зашеметяваща, поразителна двойка. Можем да го направим, Ортанс! Имай ми доверие, само ми имай доверие…
— Колкото до пренебрегването на забраните — провикна се Ортанс, — в това отношение съм ненадмината!
— Това е, което харесвам у теб… Освен всичко останало!
— Да ти кажа — обърна се Ортанс към Жозиан, — хлапето ти май ще се окаже мегаломан, а?
Жозиан сви рамене. Сантименталните бълнувания на Младши изобщо не я вълнуваха. Тя беше свикнала с фантасмагориите на сина си. Важното беше да спасят Марсел. Не изпускаше от очи Ортанс, ангелската й и в същото време жестока усмивка, закръглените й рамене, тънката й талия, прекрасните й бедра, гъстата й коса, вдигната и забодена с един фуркет, слушаше диалога между нея и Младши, казвайки си, че животът винаги успява да ви изненада, спотайва се, за да ви стисне по-здраво за гушата, така че не ви остава нищо друго, освен да го приемете и да тръгнете в крак с него…
Историята на Свенливия младеж и Кари Грант набъбваше в главата на Жозефин.
Понякога ставаше толкова неудържимо, че се налагаше да излезе, да подиша въздуха на улицата, за да проветри бедния си мозък, претъпкан с думи, чувства, декори, ситуации, шумове, миризми… Беше невъобразим хаос, купища безразборно натрупана информация!
Грабваше каишката на Дю Геклен и двамата поемаха по парижките улици. Тя крачеше бързо, високото темпо й помагаше да мисли. Дю Геклен ситнеше пред нея, проправяйки й път.