Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Но това не е достатъчно — продължи той. — Длъжни сме да изкореним злото издъно и да открием как Шавал и Анриет са успели да се доберат до кодовете. Имаме някаква идея, естествено, но искаме да я проверим. Ти единствена можеш да го сториш.
— Каква е идеята ви?
— В предприятието на татко работи една жена, тя е главен счетоводител и се казва Дьониз Тромпет.
— Ясно, Тромпетистката — сети се веднага Ортанс.
— Аха, издигаш се отново в очите ми! Смятаме, че Дьониз Тромпет, другояче казано, Тромпетистката, е в комбината. Но от друга страна, сме дълбоко учудени какво общо може да има Дьониз Тромпет с тази долнопробна афера. Според мама, която я познава много добре, тя била най-честният човек на света… Освен това е издигнала баща ми в култ. Дали не е манипулирана? Дали Анриет и Шавал не действат зад гърба й? Дали няма да се окаже тяхна съучастница? Това парче от мозайката ни липсва.
— Не искам да я обвинявам, ако е невинна — каза Жозиан, скръстила ръце на гърди. — Ще бъде ужасно. Пък и някак си не мога да си представя Дьониз Тромпет в ролята на крадла и мошеничка. Тя е верен служител, добросъвестен, старателен, безукорен професионалист. Работи от двайсет години при нас и досега не е направила нито една грешка. Счетоводните й книги са пример за яснота и коректност. Марсел изцяло се уповава на нея. А в мозъка на Шавал наистина има някакъв тромпет. Младши го е видял. Няма кой друг, тя трябва да е.
— Странна дарба — отбеляза Ортанс, взирайки се в Младши. — Ти наистина ме смайваш, ти си гений, виртуоз. Поклон, уважаеми маестро!
Младши пламна и лицето му се покри с петна, засърбя го, но се сдържа, не се почеса. От Трошичка беше произведен в чин маестро.
— Какво искате да направя? — попита Ортанс.
— Да се срещнеш с Шавал, да пийнеш едно питие, да го накараш да се разприказва и да му измъкнеш тайните.
— Какво, какво да направя? — провикна се Ортанс.
— Да го разприказваш.
— Ей така, хоп! Обаждам му се, казвам, че искам да го видя, и той се втурва начаса? Прекалено оптимистично, поне според мен.
— Съвсем не! Запазил е неувяхващ спомен за теб. Напълно нормално. Всеки мъж, който те доближи, любима Ортанс, изгаря от желание или от любов, наречи го както искаш. Шавал на първо място. Откакто си го напуснала, той вехне, линее, видях го в третата фронтална гънка на лявото полукълбо на мозъка му.
— При джелабата…
— Не, малко по-нагоре.
— След като ти го твърдиш…
— Мъжете се разтапят пред теб, губят тотално самоконтрол… За теб ще бъде истинска детска игра да го накараш да ти се изповяда!
— Защото си сигурен, че той ще ми разкаже всичко от игла до конец?
— Защото съм сигурен, че ще поиска да се изфука, ще ти каже, че има някакви очаквания, че ще му паднат пари, тогава ти неволно пробутваш името на Тромпетистката и внимаваш как ще реагира.
— А откъде ще съм в течение за нея?
— Ще постъпиш като ченгетата. Ще му заявиш, че Тромпетистката е изпяла всичко на Марсел и че Марсел се чуди как да го накаже… Че ти не вярваш, че е способен на такава подлост, и искаш да го чуеш лично от него, защото въпреки всичко си запазила към него някакво уважение, някакво добро чувство… Тогава той се предава, влачи се в краката ти, а ние се сдобиваме с липсващото доказателство.
— Мдаа… — провлачи не особено убедено Ортанс. — Мислите ли, че ще бъде лесно?
— Мисля, че за теб няма невъзможни неща — категоричен бе Младши. — Достатъчно ще е да се появиш на срещата с убеждението, че Шавал ще проговори, ще признае пред теб, и ще видиш, че точно така ще стане.
Ортанс съобрази бързо, нищо не й струваше да изпие едно кафе с нищожеството, което й беше любовник в едно далечно и забравено минало. И ако се окажеше, че с това може да помогне на Марсел, Жозиан и Младши… Животът се отнесе щедро към нея и сега имаше желание да откликне, да сподели щедростта.
Изненада се от реакцията си. Да не съм започнала да се променям, запита се тя, обезпокоена.
— Ако го направя… Ако разоблича Шавал… Мога ли да те помоля да ми върнеш услугата?
— Няма проблем — побърза да я увери Младши, доволен, че работата се уреди толкова лесно. — Майко, донеси ни нещо освежително. Днес е жестока горещина! Топките ми залепнаха.
— Престани да се изразяваш като баща ти! — смъмри го Жозиан.
Откакто бе станала майка, много внимаваше как се изразява и следеше и синът й да следва нейния пример.