Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник

Тя седна и се приготви да слуша.

— Ето каква е работата — започна Младши, наконтен като английски лорд в замъка си в Съсекс, с пригладена коса, изрядно оформен път, папийонка, закриваща брадичката му. — Имаме всички основания да смятаме, майка и аз, че някой иска да направи мръсно на баща ми…

Той разказа как бе преминала срещата с Шавал в „Роял Перер“, как се бе промъкнал в мозъчните му гънки, как бе открил скътани там фонемите „Анриет“, „секретни кодове“, „обир“, „банкови сметки“, „тромпет“, „Ортанс“, „джелаба“…

— За мен е без значение фактът, че и ти се появяваш в кортекса на този мерзък индивид, прощавам ти… Няма да навлизам в подробности и да те описвам, защото е унизително за теб, но трябва все пак да призная, че не е никак ласкателно и мога да се закълна, че в моя мозък си представена в много по-привлекателна светлина.

— Благодаря ти, Трошичке.

— Мама ми разказа за историята с Шавал. Слагам я в графата „Младежки грешки“.

— Наистина бях много млада тогава!

— Колкото до другото, чудим се и недоумяваме, затова се обръщаме към теб.

— Нищо не разбирам от приказките ти — отговори Ортанс. — Да не би да искаш да кажеш, че можеш да четеш мислите на хората?

— Да. Не е лесно, но успявам. С цената на огромно усилие. Всички ние излъчваме трептения или честоти, всички ние имаме по един транзистор в главите. Не си служим с него, тъй като не познаваме чудните свойства на мозъка… Казано накратко, нужно е моите честоти да се включат към тези на Шавал, за да проникна в мозъка му и да прочета мислите му.

— Ясно — промълви Ортанс, — ама това е страхотно полезен трик.

— Не е трик, а физическо явление, научно явление.

— Извинявай.

— Двамата с мама сглобихме парчетата от мозайката, на които попаднах в мозъка на Шавал, и ето какво се получи: Шавал и Анриет са се докопали до тайните кодове на банковите сметки на баща ми и искат да го ограбят… В това има смисъл, нали?

— Да — кимна Ортанс. — Сигурен ли си, че Анриет е замесена в заговора?

— Повече от сигурен.

— Доколкото знам, не й липсва нищо… при развода Марсел прояви към нея изключителна щедрост.

— Скъперникът никога не притежава достатъчно, Ортанс, разбери го. Скъперникът обича да трупа, той не го прави, за да използва натрупаното. Обича натрупаното, сякаш е жив човек. Освен това е разяждан от омраза, която го прави ненаситен. Много съжалявам, че ти го казвам, никак не ми харесва фактът, че човешката душа е толкова черна и грозна… Нашата задача е да попречим да се извърши замислената кражба.

— Като сменим кодовете.

— Разбира се! Това е първото, което ни дойде наум и на нас.

Той сви рамене, разочарован от предложението на Ортанс.