Кралство на пепелта

Ирен спря лекуването за няколко минути. Силата ѝ извираше ярко, неугасваща въпреки часовете тежка работа.

Но трябваше да прекъсне за малко, за да види какво се случва. Слухът, че войниците им, почти извоювали победа, бягаха обратно към града, я накара да хукне към парапета на крепостната стена, следвана от Елида, която цял ден ѝ помагаше неотлъчно.

Като се заизкачваха по стълбището към парапета, Елида изтръпна видимо, но не се оплака. Очите ѝ шареха из трескавата тълпа, издирвайки някого, нещо. Погледът ѝ се спря на един старец, водещ момиченце с прелестна червеникавозлатиста коса. Вестоносци дотърчаваха до него и бързо се стрелваха в различни посоки.

Водач - високопоставен човек, осъзна Ирен малко след Елида, която вече куцукаше към него.

Старецът се обърна към тях и подскочи, съзирайки Елида.

Но Ирен забрави етикета, щом погледът ѝ попадна върху бойното поле.

Върху армията - друга армия, напредваща към тях, почти обгърната в мрак. С шест каранкуи в предната редица.

Хаганските войници се бяха събрали покрай стените - както от вътрешната им страна, така и от външната. Южната порта беше затворена.

Но не бяха достатъчно да се изправят срещу невоювалата, отпочинала армия. Срещу страшилищата, чиито очертания мяркаше сред редиците. Валгски принцеси - водеха валгски принцеси.

Каол. Къде беше Каол...

Елида и старецът вече разговаряха.

- Не можем да надвием толкова многочислена армия - казваше младата господарка с глас, какъвто Ирен за пръв път чуваше.

Заповеднически, хладнокръвен. Елида посочи към бойното поле. Към мрака - свещени богове, мрака, който го обгръщаше.

През тялото на Ирен плъзна студена тръпка.

- Знаете ли какво е това? - попита с плашещо тих глас Елида. - Защото аз знам.

Старецът само преглътна.

Ирен също се досети. Осъзна какво се криеше в мрака. Кой. Ераван.

Слънцето излиня напълно зад хоризонта, оцветявайки в синкави нюанси кървавите снегове.

Зад тях проблесна ярка светлина и детето се завъртя с облекчен стон към ослепително красивата, обляна в кръв жена, която се появи от нищото. Тя загърна с пелерина голото си тяло, макар че дори не трепереше от студа.

Хамелеонка. Тя отвори широко обятия и прегърна момиченцето.

Лизандра. Така я бе нарекъл Каол. Дама от двора на Елин. Отдавна загубената племенница на Фалкан Енар.

Лизандра се извърна към стареца.

- Едион и Роуан дадоха заповед, Дароу. Всеки способен трябва да се евакуира незабавно.

Старецът - Дароу - просто продължи да се взира в бойното поле. Останал без думи, докато страховитата армия пъплеше все по-близо и по-близо.

И две фигури започваха да се различават начело.

Крачеха неумолимо към стените на града, потопени в мрак.

Ераван. Златокосият млад мъж. Дори сляпа щеше да го разпознае.

Съпровождаше го тъмнокоса жена със светла кожа и роба, развявана от призрачен вятър.