Приключенията на Казанова

— Майка й иска от вас удовлетворение и законът ви осъжда.

— Не дължа на майка й никакво удовлетворение, а ще се подчиня на закона само тогава, когато ми докажат и ме убедят, че съм го нарушил.

— Вие вече сте убеден в това, защото не намирате ли, че един мъж, който прави дете на едно почтено момиче в къщата, където живее, накърнява с това законите на обществото?

— Признавам това, ако майката бъде измамена. Но ако същата тази майка изпраща дъщеря си в стаята на един млад мъж, не трябва ли да се приеме, че тя е склонна да приеме всичко, което би могло да се случи?

— Тя я е изпратила при вас само за да ви обслужва.

— И тя ме обслужи точно така, както и аз я обслужих; и ако госпожа Кенсон я изпрати тази вечер при мене, и ако се хареса на Мими, то ще я обслужа, доколкото мога, но никога с насилие и никога извън стаята ми, за която винаги съм си плащал навреме наема.

— Можете да говорите каквото искате, но ще платите глобата.

— Плащам само това, което считам справедливо. Сега няма да платя, защото не следва глоба там, където няма нарушение на закона. Ако ме осъдят, ще се оплача и ще отида чак до най-горната инстанция, докато признаят правото ми. Зная, господине, че аз, такъв какъвто съм, не ще бъда никога толкова несръчен и жалък, да откажа милувките си на едно красива младо момиче, когато то ми харесва и когато идва заради това в моята собствена стая, особено когато съм твърдо убеден, че тя идва със съгласието на своята майка.

Прочетох протокола, подписах го и си отидох. На следния ден полицейският наместник прати да ме повикат; след като изслуша мен, майката и дъщерята, той ме освободи и осъди майката да заплати разноските. Това все пак не ми попречи да се поддам на сълзите на Мими и да заплатя на майка й разноските за раждането и лежането. Тя доби момче, което за благото на нацията бе изпратено в яслите. Скоро след това Мими избяга от жилището на майка си, за да се яви на сцената на театъра на панаира в Сен Лоран. Понеже не беше известна, тя намери без мъка един любовник, който я счете за девица. Стори ми се много красива, когато я срещнах случайно отново.

— Съвсем не знаех — й казах аз, — че си музикална.

— Такава съм, както и всички мои колежки, нито една от които не познават нотите. Момичетата от операта също не разбират повече и въпреки това се пее възхитително, ако човек има що-годе хубав глас и вкус.

Поканих я да даде на мен и на Патю вечеря и той я намери прелестна. По-късно тя пропадна.

По това време италианците получиха разрешение да дават в техния театър пародии на комедии и опери. В този театър се запознах с прочутата Шантиѝ, предишната любовница на маршала на Саксония, която наричаха Фавар, защото поетът с това име се беше оженил за нея. Тя пееше при оглушителни ръкопляскания ролята на Тонтон в операта Тетида и Пелей от Фонтнел197. Тя плени със своята грация и своята дарба един мъж с големи заслуги, абат Воазенон, с когото аз станах също така интимен, както с Кребийон. Всички, театрални пиеси, които се считаха за произведения на госпожа Фавар и носеха нейното име, бяха от този прочут абат, който след заминаването ми от Париж бе избран за член на академията. Аз поддържах усърдно това познанство, което съумях да оценя, и той ме почете с приятелството си. Чрез мен абат Дьо Воазенон дойде до мисълта да съчинява оратории в стихове; те бяха изпълнени за първи път в Тюйлери в дните, когато театрите са затворени по религиозни причини. Този любезен абат, таен автор на много комедии, имаше крехко здраве и дребно тяло: той беше само дух и изтънченост и беше прочут със своите хапливи и остри шеги, които въпреки това не обиждаха никого. Беше невъзможно да има врагове, защото неговата критика едва докосваше. Един ден, когато се завърна от Версай, го попитах какво ново има: