Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Имаше само едно мнение за любовницата на този знатен лорд. Тя притежаваше всички качества, за да стане негова жена; първите къщи на Франция не намираха, че беше необходима титла на една лейди Елбемарл, за да я приемат с уважение, и никоя дама не намираше за неприлично да я види до себе си, макар че бе известно, че тя нямаше никаква друга титла, освен тази на любовница на лорда. Тя беше преминала на тридесет години от ръцете на майка си в тези на лорд Елбемарл и нейното поведение е било винаги достойно. Тя имаше деца, които лордът бе признал, и умря като графиня де Кронвий. Ще говоря по-късно за нея.
При господин Де Мочениго имах също възможност да се запозная с една венецианска дама, вдовицата на английския рицар Уейн. Тя дойде с децата си от Лондон, където е трябвало да отиде, за да им осигури наследството на нейния починал съпруг, понеже те биха изгубили всичките си права, ако не бяха приели английската религия. Доволна от успеха си, тя се връщаше сега обратно във Венеция. Най-голямата й дъщеря, дете на дванадесет години, носеше, въпреки младостта си, на своето лице всички признаци на съвършенство. Сега тя живее във Венеция като вдовица на граф Розенберг, който умря там като посланик на кралицата и императрица Мария Терезия. Тя блести със своя нравствен живот и с всички обществени добродетели, с които е украсена. Никой не открива в нея друга грешка, освен тази, че не е богата; но самата тя забелязва това, само защото не е в състояние да стори всичките добрини, които би пожелала да направи.
В следващата глава читателят ще види как имах един малък пазарлък с френската справедливост.
Глава десета
По-младата дъщеря на моята хазайка, момиче на петнадесет или шестнадесет години, идваше често при мене, без да я викам. Забелязах скоро, че ме обичаше, и бих станал смешен пред себе си, ако се покажех жесток към една сладка, жива и любезна брюнетка с очарователен глас.
През време на първите четири или пет месеца между мен и нея съществуваха само детски шеги; но една нощ, когато се върнах много късно вкъщи, аз я намерих да спи дълбоко в леглото ми; сметнах, че не бива да я будя, съблякох се и легнах до нея. Тя ме напусна с настъпването на деня.
Не бяха минали и три часа, след като Мими ме беше напуснала, когато ме посети една модистка със своята прелестна дъщеря и се самопокани на закуска. Намерих, че младото момиче заслужаваше една закуска, но понеже имах нужда от почивка, помолих ги да си вървят, след като бях разговарял един час с тях. Едва си бяха отишли, влязоха госпожа Кенсон и дъщеря й, за да ми оправят леглото. Аз облякох нощницата си и седнах до писалището.
— О, тези отвратителни жени! — извика внезапно майката.
— Кого ругаете, госпожо Кенсон?
— Не е трудно да отгатнете, господине, вижте как са омърсени чаршафите ви.
— Съжалявам, мила госпожо, но ги сменете и бедата ще бъде отстранена.
Тя излезе, като мърмореше заплахи: ако дойдат някога пак, ще имат разправии с нея.
Когато Мими остана сама с мен, аз я укорих заради непредпазливостта й. Тя ми отговори, смеейки се, че любовта изпратила тези жени, за да закрилят невинността.
От този ден нататък Мими не се въздържаше повече; тя споделяше леглото ми, когато пожелаеше. Сутрин тя се промъкваше отново незабелязано в стаята си. След четири месеца обаче красавицата ми съобщи, че тайната ни щяла да бъде скоро разкрита.
— Съжалявам — отговорих й аз, — но не мога да направя нищо.
— Тогава помисли.
— За какво да мисля? Ах, да става каквото ще, няма да мисля повече за това.
Към шестия месец закръглеността на тялото й стана толкова голяма, че майката не можеше да се съмнява; тя избухна в ярост и започна да бие момичето, за да узнае кой е бащата. Мими назова мен и може би не излъга.
Направила това откритие, госпожа Кенсон се втурна като фурия в стаята ми. Хвърли се на едно кресло, за да си поеме дъх; след това ме обсипа с ругатни и, най-сетне ми заяви, че трябва да се оженя за дъщеря й. Понеже знаех за какво се отнасяше и тъй като исках да свърша бързо с тази история, на нейното предложение отговорих, че съм женен в Италия.
— Така ли? Тогава защо сте направили дете на дъщеря ми?
— Уверявам ви, че не съм имал такова намерение, освен това кой ви каза, че тъкмо аз съм го направил?