Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Господине, моля за извинение, задето ви отварям в такова състояние.
— Напротив, аз трябва да ви се извиня. Идвам в двойното си качество на съсед и на съотечественик, за да ви предложа услугите си.
На пода лежеше един дюшек, той представляваше леглото, на което бе спал младият човек; едно легло, което изпълваше алкова, скрито зад завеси, ми подсказа къде е сестрата. Помолих я за извинение, че съм я обезпокоил, без да се осведомя дали е станала. Без да се покаже, тя ми отговори, че уморена от пътуването е спала малко по-дълго отколкото обикновено; но би станала, ако й дам време за това.
— Отивам в стаята си, госпожице, и ще имам честта да се върна отново щом ме повикате.
Вместо да прати да ме повикат, четвърт час по-късно в стаята ми се появи една красива млада дама, която ми направи един скромен, но пълен с грация поклон, като ми каза, че искала да върне визитата ми, а брат й щял да дойде веднага. Благодарих й, като я поканих да седне, и й изказах пълното си съчувствие. Благодарността й се изрази повече в тона на гласа, отколкото чрез изразите. Спечелил нейното доверие, тя ми описа по наивен начин, но не без известно достойнство, своята история, или по-добре казано, своето положение и завърши с думите:
— Днес трябва да си намеря по-евтино жилище, защото имам само още шест франка.
Попитах я, дали има препоръчителни писма и тя извади от чантата си пакет книжа, който се състоеше от около седем-осем свидетелства за честност и бедност, и от паспорт.
— Това е значи всичко, което имате, красива моя съотечественице?
— Да, аз ще се представя с моя брат на военния министър, надявайки се, че той ще се смили над мен.
— Не познавате никого?
— Никого, господине! Във Франция вие сте първият, комуто разказах историята си.
— Аз съм ваш съотечественик и вие сте ми препоръчана както с вашето положение, така и с вашата добродетел. Искам да бъда ваш съветник, ако сте съгласна.
— Ах, господине, колко много ще ви бъда задължена!
— Съвсем не. Дайте ми вашите документи, ще видя какво мога да направя. Не разказвайте историята си никому. Никой не трябва да подозира положението ви, преди всичко не напускайте къщата. Ето ви два луи, аз ви ги заемам и вие ще ми ги върнете, когато можете.
Тя прие парите с дълбока благодарност.
Госпожица Везиан беше брюнетка на шестнадесет години, интересна в пълния смисъл на думата, говореше добре френски и италиански, беше оформена, имаше грациозни маниери и благороден вид, който й придаваше голямо достойнство. Описа ми положението си, без да се унижи, но и без онзи израз на срамежливост, който може да бъде предизвикан от страх, че слушателят би могъл да използува повереното му бедствие. Тя се държеше нито прекалено смирено, нито прекалено самомнително: надяваше се, без да се гордее със своята смелост. В нейното държане не се забелязваше нищо, от което би могло да се заключи, че тя иска да парадира със своята добродетел, макар че й беше присъща една срамежливост, която правеше впечатление всекиму, който би искал да се държи с нея непринудено. Аз почувствувах това въздействие върху мен самия; защото въпреки хубавите очи, красивите форми, свежестта на лицето й, хубавата кожа, въпреки всичко, което би могло да изкуши един мъж и което у мен възбуждаше най-горещи желания, не загубих нито за момент самообладанието си — тя ми беше вдъхнала едно чувство на уважение, което ми даваше воля да се владея и аз твърдо реших не само да не предприемам нищо срещу нейната добродетел, но и в никакъв случай да не съм първият, който би я повел по лош път. Даже намерих, че е правилно да избягвам временно разговори на такива теми, защото по този начин те биха могли да ме отведат другояче до целта. Казах й само следното:
— Вие сте дошли в един град, където трябва да се изпълни вашата съдба и където всички предимства, с който природата богато ви е надарила, и които, изглежда, са определени да създадат щастието ви, могат, напротив, да станат причина за вашето пропадане, защото, мила съотечественице, богатите тук презират всички леки жени, с изключение на онези, които са им пожертвували своята добродетел. Ако вие сте добродетелна и искате да останете такава, то бъдете готова да изтърпите голяма нищета, ако някакъв особено щастлив случай не би ви дошъл на помощ. Но ако мислите, че можете да бъдете над тъй наречените предразсъдъци, искам да кажа, ако сте готова на всичко, за да водите един охолен живот, то пазете се, защото може да бъдете измамена. Не вярвайте на златните огнени думи, които някой мъж ще ви каже, за да спечели вашето благоволение, не вярвайте на думите му, преди да сте видели дела, защото огънят изгасва след насладата и вие ще се видите излъгана. Пазете се също да вярвате на неегоистични чувства у мъжете, когато са изненадани от вида на вашите прелести: те ще ви дадат в изобилие фалшиви монети, не се оставяйте да бъдете лесно прелъстена! За себе си съм сигурен, че няма да ви причиня никакво зло и се лаская от надеждата да мога да ви направя нещо добро. За да бъдете напълно спокойна за мен, ще се отнасям към вас като към моя сестра; защото съм още млад, за да се държа към вас като баща, а и не бих ви говорил така, ако не ви намирах прелестна.