Приключенията на Казанова

Върнах се вкъщи в единадесет часа и, тъй като в стаята на младото момиче светеше още, почуках на вратата й. Тя ми отвори, като ми каза, че не си е легнала, понеже се надявала да ме види още веднаж; разказах й всичко, което бях направил. Тя се съгласи с всичко и беше изпълнена с благодарност. Говореше за своето положение с израз на благородно равнодушие, но си беше наложила последното само за да не се разплаче. Задържаше сълзите си, но влажните й очи издаваха какъв труд й струваше това. Ние разговаряхме цели два часа и по време на разговора узнах, че тя не беше обичала още никого и затова беше достойна за един любовник, който би я обезщетил по подходящ начин, ако би изпаднала в положението да трябва да пожертвува своята добродетел. Би било смешно да се изисква това обезщетение да се състои в женитба: младата Везиан не беше извършила своята тъй наречена грешна стъпка, но тя беше съвсем далеч от добродетелното лицемерие на известни момичета, които казват, че не биха направили тази стъпка за всичкото злато в света, а обикновено биват побеждавани още при първото нападение. Везиан не искаше нищо друго, освен да бъде победена по един почтен и изгоден начин.

Аз въздъхнах, когато чух нейните разсъждения, които в положението, в което злата съдба я бе поставила, бяха в основата си разумни. Нейната откровеност ме възхити: аз горях. Спомних си отново за Лучия от Пазеано; спомних си за моето разкаяние, задето оставих едно нежно цвете да бъде откъснато от друг, по-малко достоен от мен. Тя стоеше пред мен като едно агне, което щеше да стане може би плячка на някакъв свиреп вълк. Със своето възпитание тя не беше предназначена да потъне в позора, имаше благородни чувства, но въпреки всичко нейната невинност би могла чрез някакъв нечист полъх да бъде безвъзвратно унищожена. Съжалявах, че не съм в състояние да я направя щастлива, без тя да трябва да жертвува чест и добродетел. Чувствувах, че не можех да я притежавам чрез прелъстяване, но не исках и да бъда пазител на нейната добродетел и че, явявайки се като неин закрилник, щях да й принеса повече вреда, отколкото полза. С една дума, може би, само бих допринесъл да бъде напълно опростена, вместо да й помогна да се освободи от мъчителното положение, в което се намираше. Тъй тя седеше до мен и аз й говорех прочувствено, но не казвах нито дума за любов; доста често обаче целувах ръката й чак до рамото, без да мога да дойда до някакво решение; защото и най-малкият повод би довел бързо развръзката и би ме принудил да я запазя за себе си. Но тогава нямаше да мога повече да се надявам да й създам щастие, а за мен нямаше да има начин да се освободя от нея. Обичал съм лудо жените, но преди тях съм предпочитал винаги свободата и когато съм в опасност да загубя последната, съм бил спасяван като по някакво чудо.