Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Докато още говорех, влезе нейният брат. Той беше красив и строен младеж на осемнадесет години, но не знаеше да се държи, говореше малко и лицето му беше неизразително. Ние закусвахме заедно и на въпроса към коя професия има най-голямо влечение, той ми отговори, че е готов на всичко, за да изкарва по честен начин своята прехрана.
— Имате ли някаква дарба?
— Пиша доста добре.
— Това е все нещо. Ако излизате, пазете се от всякакво общуване: не влизайте в никое кафене и не говорете с никого в обществените градини. Хранете се вкъщи с вашата сестра и поискайте да ви дадат една малка стая за вас. Напишете днес какво да е на френски, дайте ми го утре сутринта и след това ще видим. За вас, госпожице, ето тук книги, които ви оставям на разположение. Аз имам вашите книжа, утре ще мога да ви съобщя нещо, защото днес няма да се видим повече, тъй като обикновено се връщам много късно вкъщи.
Тя взе няколко книги, поклони ми се скромно и с очарователен тон каза, че има пълно доверие в мен.
Имах най-доброто намерение да й бъда полезен и затова навсякъде, където отидох тази вечер, говорих само за нея и нейните желания и навсякъде господата и дамите ми казваха: ако е красива, то тя сигурно ще постигне своята цел, но, разбира се, трябва да положи нужните усилия. Братът би могъл да бъде настанен в някакво бюро, ме уверяваха. Потрудих се да намеря дама от висшето общество, която би била съгласна да я представи на господин Д’Аржансон. Това беше правилният път за нея и аз се почувствувах в състояние да се грижа за нея, докато тя беше принудена да чака. Помолих Силвия да говори по този въпрос с госпожа Дьо Монконсей, която имаше голямо влияние върху министъра на войната. Тя ми обеща, но пожела да се запознае преди това с младото момиче.
Върнах се вкъщи в единадесет часа и, тъй като в стаята на младото момиче светеше още, почуках на вратата й. Тя ми отвори, като ми каза, че не си е легнала, понеже се надявала да ме види още веднаж; разказах й всичко, което бях направил. Тя се съгласи с всичко и беше изпълнена с благодарност. Говореше за своето положение с израз на благородно равнодушие, но си беше наложила последното само за да не се разплаче. Задържаше сълзите си, но влажните й очи издаваха какъв труд й струваше това. Ние разговаряхме цели два часа и по време на разговора узнах, че тя не беше обичала още никого и затова беше достойна за един любовник, който би я обезщетил по подходящ начин, ако би изпаднала в положението да трябва да пожертвува своята добродетел. Би било смешно да се изисква това обезщетение да се състои в женитба: младата Везиан не беше извършила своята тъй наречена грешна стъпка, но тя беше съвсем далеч от добродетелното лицемерие на известни момичета, които казват, че не биха направили тази стъпка за всичкото злато в света, а обикновено биват побеждавани още при първото нападение. Везиан не искаше нищо друго, освен да бъде победена по един почтен и изгоден начин.
Аз въздъхнах, когато чух нейните разсъждения, които в положението, в което злата съдба я бе поставила, бяха в основата си разумни. Нейната откровеност ме възхити: аз горях. Спомних си отново за Лучия от Пазеано; спомних си за моето разкаяние, задето оставих едно нежно цвете да бъде откъснато от друг, по-малко достоен от мен. Тя стоеше пред мен като едно агне, което щеше да стане може би плячка на някакъв свиреп вълк. Със своето възпитание тя не беше предназначена да потъне в позора, имаше благородни чувства, но въпреки всичко нейната невинност би могла чрез някакъв нечист полъх да бъде безвъзвратно унищожена. Съжалявах, че не съм в състояние да я направя щастлива, без тя да трябва да жертвува чест и добродетел. Чувствувах, че не можех да я притежавам чрез прелъстяване, но не исках и да бъда пазител на нейната добродетел и че, явявайки се като неин закрилник, щях да й принеса повече вреда, отколкото полза. С една дума, може би, само бих допринесъл да бъде напълно опростена, вместо да й помогна да се освободи от мъчителното положение, в което се намираше. Тъй тя седеше до мен и аз й говорех прочувствено, но не казвах нито дума за любов; доста често обаче целувах ръката й чак до рамото, без да мога да дойда до някакво решение; защото и най-малкият повод би довел бързо развръзката и би ме принудил да я запазя за себе си. Но тогава нямаше да мога повече да се надявам да й създам щастие, а за мен нямаше да има начин да се освободя от нея. Обичал съм лудо жените, но преди тях съм предпочитал винаги свободата и когато съм в опасност да загубя последната, съм бил спасяван като по някакво чудо.