Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Бях прекарал с госпожица Везиан вече около четири часа, горещите пламъци на страстта ме изгаряха, но имах силата да се владея. Тя не можеше да припише въздържанието ми на добродетел и може би не знаеше какво ме възпира да пристъпя към крайната цел; затова предполагам ме смяташе за импотентен или болен. Когато най-сетне я напуснах, поканих я на следния ден на обяд.
Обядът бе много приятен и когато след това нейният брат излезе да се разходи, ние седнахме до прозореца и гледахме многобройните екипажи, които се отправяха за италианския театър. Попитах я дали би й направило удоволствие да отиде, тя се засмя щастливо и ние тръгнахме. Намерих място в амфитеатъра, където я оставих сама, като й казах, че ще се видим отново в единадесет часа вкъщи. Не исках да остана при нея, тъй като исках да избегна въпроси, които сигурно биха ми се задали, защото тя беше наистина много обикновено облечена, но тъкмо поради това — двойно по-интересна; след представлението вечерях у Силвия и си отидох вкъщи. За моя изненада видях, че пред вратата е спряла много елегантна кола. Попитах каква е тази кола и ми се отговори, че принадлежи на един млад кавалер, който вечеря у госпожица Везиан. Значи тя беше на добър път.
Когато на следната сутрин, веднага след ставане, погледнах през прозореца, забелязах файтон, който спря пред хотела; от него слезе млад господин, облечен в хубав сутрешен костюм. Непосредствено след това го чух да влиза при моята съседка.
Но самообладание! Моето решение беше непоколебимо: преструвах се на равнодушен, за да се самозалъгвам. Облякох се за излизане и докато се занимавах с тоалета си, Везиан дойде при мен и каза, че не смее да влезе в стаята на сестра си, тъй като младият господин, който вечерял с нея, току-що бил влязъл там.
— Това е съвсем в реда на нещата — отговорих му аз.
— Той е богат и много красив, иска да ни заведе лично във Версай и да ни намери служба.
— Поздравлявам ви за това, кой е той?
— Това не зная.
Поставих всичките й книжа в един плик и му го дадох, за да ги предаде на сестра си; след това излязох. Когато към три часа се върнах вкъщи, хазайката ми предаде едно писъмце от госпожица Везиан, която бе излязла.
Отидох в моята стая, отворих писмото и прочетох следните думи:
„Връщам ви парите, които ми заехте, като ви благодаря. Граф Нарбон се интересува от мен и съм сигурна, че ще направи за мен и за брат ми само добро. Ще ви уведомявам за всичко и ще ви съобщя адреса на къщата, където ще трябва да живея съобразно неговото желание, и където според неговото уверение няма да ми липсва нищо. Държа много на вашето приятелство и ви моля то да продължи и занапред. Моят брат остава тук, а моята стая ми принадлежи за целия месец, тъй като всичко съм предплатила.“
„Аха, казах си аз, една втора Лучия от Пазеано! Значи за втори път се подвеждам от моето глупаво нежно чувство; защото предвиждам, че този граф няма да създаде щастието й. Но измивам ръцете си!“
Облякох се и отидох във френския театър, за да се осведомя за този Нарбон. Още първият, към когото се обърнах, ми каза, че е син на богат човек, голям развратник, потънал до гуша в дългове. Хубави сведения! В продължение на осем дни посещавах всички театри и обществени увеселителни заведения с надеждата да се запозная с този граф Нарбон, но понеже това не ми се удаде, започнах вече да забравям историята, когато една сутрин към осем часа Везиан влезе при мен и ми каза, че сестра му била в неговата стая и желае да говори с мен. Отидох веднага и я намерих тъжна и със зачервени очи от плач. Тя каза на своя брат да отиде да се разхожда, след което ми разказа следното: