![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Искам мир. Винаги съм искал само това.
— Хун Раал ще ви убие. Върховна жрица Синтара ще му връчи камата, с всеки благослов на Светлината, който може да сътвори.
— Тръгваме на битка — каза ѝ хладно Урусандер. — Ще принудим благородниците да се бият с нас. Ще разбием Домашните мечове и ще оставим знатните без никакъв друг избор, освен да преговарят. И тогава ще има възмездие.
— Всичко това, за да се отървете от Хун Раал.
— Ще се погрижа да се изкове мир.
— Хун Раал…
— … е престъпник и убиец. Ще го предам на легиона Хуст, с моята благословия.
Шелтата се подсмихна.
— Първият жест на помирение.
Ренар ги гледаше и не можеше да реши кой от двамата я ужасява повече. След малко изключи всички тези чувства и мислено им обърна гръб. Нищо от това нямаше значение. Нищо от това не беше важно. „Зимата отпуска хватката си над легиона. Лагерните курви, мъже и жени, ахват от внезапния дъжд от пари, от жадните да се търкалят тела. От това узнават. Разбират. Тръгваме на поход. Има възбуда в това да яхнеш похотта, защото похотта идва с толкова много вкусове. Време е да се опита всеки.
Нищо от това не ме засяга. Вече не.
Моят осиновител е стигнал до чувството си за дълг. Ще вземе ръката на Майка Тъма. Не е толкова голямо отклонение за Вата Урусандер. Винаги е бил готов да прегърне саможертвата, да остави настрана собствените си желания и нужди. Всъщност той копнее за такива моменти, за такива жестове. Те са онова, което е готов да използва, за да се отдели от останалите от нас.
Благородни актове, като разперване опашката на паун. Нищо за него самия, всичко за онези, които гледат. В края на краищата нека да няма неразбиране. Самата му неохота е това, което ражда добродетелта, а със силата на добродетелта той ще наложи над този свят всичката справедливост, която светът може да преглътне.
Но дори тогава той ще отхвърли най-крайните искания на своите войници, тъй че те ще го видят като изменник. Това също ще изглежда като саможертва. Това също ще има вкус на добродетел.
Но всичко това е без значение.
Скоро ще застана с Урусандер в Цитаделата. Ще го видя станал съпруг отново. Ще видя бракосъчетанието. Ще видя началото на опитите му за преговори. Първите му жестове към помирение, възмездие, сигурната пътека към някакъв вид справедливост — онази, която никой не харесва, но всички могат да понесат.
Прахта ще започне да се сляга. Ще има облекчение. Въодушевление. Бурята е отминала. И няма да се върне.“
Тя се изправи.
— Ще си тръгвам, милорд. Уроците на Шелтата приключиха за днес.
Но Урусандер отново бе до прозореца и чак сега Ренар чу шумотевицата от вдигащия лагера легион. На думите ѝ той само кимна, а след това, сякаш току-що му е хрумнало, добави:
— Приготовленията ще отнемат известно време. Тръгваме утре, или може би вдругиден.
— Шеметни времена — каза тихо Шелтата Лор и се усмихна на виното в бокала си. А по-високо добави: — Милорд, моля ви, в деня на вашето правосъдие не пощадявайте майка ми.
След като Урусандер не отвърна, Ренар бързо напусна стаята.
— Процесия ще е нужна — каза Върховната жрица Синтара, застанала до олтара. — Запалени свещени факли може би, да придадат блясък на утрото. Аз ще водя. С разбудената Светлина, заляла особата ми, ярка като слънцето, но още по-чиста. Трябва да превърнем утрото в нашия първи благослов, всеки един ден, дори докато сме в поход.
Седнал на каменната пейка, Сагандер я изгледа изпод натежалите си клепачи. Пищност, която да сплаши тълпите — всичко това беше много добре, но суетата на тази жена беше твърде прозрачна. Липсваше ѝ финес.
— Говорех за Шелтата Лор — каза той. — Под опеката на една курва е неприемливо. Една курва прави и другите курви, дори да са деца. Навиците на възрастната изкушават, а срещу такива неща никое дете не може да се възпротиви.
— Доколкото разбирам, дъщерята на Тейт Лорат никога не е била дете — отвърна Синтара. — Казах ти, тя е твърде увредена за храма ми. Чудо е, че моята благодат на бялото все още остава на такава покварена плът.
„Ти беше една от курвите на храма на Емрал Ланеар, жено — а твоята покварена плът?“ Разбира се, не смееше да изтъкне такива подробности, за да не опетнят отчаяните нововъведения на тази жена. „Освен това нововъведения са нужни колкото да тласнат историята към някакво подобие на предопределеност, когато всичко свърши.
Ще запиша новите истини за всичко това. Очите и ръката на свидетел, тук, в светая светих на едно новосътворено владение. Сагандер ще бъде име, почитано в грядущите векове.“