Кралица на въздух и мрак [bg]

Тримата, Марк, Кристина и Кийрън, седяха до един пресъхнал фонтан на Площада на ангела пред Василиас. Кристина беше между краката на Марк, който бе обвил ръце около нея; Кийрън се бе облегнал на него.

— Не съм ужасяваща — възмути се тя.

— Ужасяваш мен — обади се Марк и тя се обърна и направи физиономия насреща му.

Кийрън се усмихна, но не се засмя: у него имаше твърде много напрежение. Навярно защото да бъде в Аликанте му беше трудно. По време на Тъмната война, ловците на сенки се бяха опитали да обезопасят града против елфи и почти на всяка улица имаше стратегически разположени желязо, сол и самодивско дърво. Василиас беше покрит с железни гвоздеи, така че Марк и Кристина чакаха новини за Джулс и Ема на площада заедно с него, оставяйки яркото слънце да ги топли, докато си почиваха.

След края на Тъмната война, знаеше Марк, площадът бил пълен с трупове. Мъртви тела, подредени в редици, очите им били завързани с бяла коприна, приготвени да бъдат изгорени и погребани. Сега мястото бе умиротворяващо тихо. В битката преди три дни имаше загинали и на следващия ден на Нетленните поля се бе състояло голямо погребение. Джия бе говорила: за понасянето на скръбта, за необходимостта от това да съградят всичко наново и колко бе важно да не бъдат тласкани от жаждата за отмъщение в отношението си към членовете на Кохортата, петдесетима от които сега се намираха в затвора на Гард.

— Майка ми е тази, която е ужасяваща — каза Кристина, поклащайки глава. Беше топла в ръцете му, а Кийрън беше приятна тежест до него. Ако не беше тревогата за Ема и Джулс, би бил съвършено щастлив. — Снощи й казах за нас.

— Така ли? — Марк се сепна. Майката на Кристина действително беше ужасяваща — чул бе, че след като Мълчаливите братя отворили портите на Града, тя се покатерила на една от стените и започнала да хвърля копия по тъмните елфи със смъртоносна точност, която накарала алените стражи да се разбягат. Говореше се също така, че праснала Ласло Балог по носа, но той бе решил да не го потвърди.

— Какво каза тя? — Разноцветните очи на Кийрън бяха разтревожени.

— Каза, че вероятно не е изборът, който би направила за мен, но това, което имало значение, е да съм щастлива. Каза също така, че не е изненада, че са били нужни двама мъже, за да заемат мястото на Диего. — Кристина се ухили.

— Тъй като Диего ми спаси живота, ще приема тази обида, без да отговоря — заяви Кийрън.

— А аз ще му завържа връзките на обувките следващия път, когато го видя — добави Марк. — Можете ли да повярвате, че открили Мануел да се крие под трупа на Хорас?

— Учудвам се само, че не е срязал тялото на Хорас и не се е пъхнал вътре — каза Кийрън мрачно.

Марк го плесна леко по рамото.

— Защо ме удряш? — възмути се Кийрън. — Случвало се е в земите на феите. Веднъж един страхлив воин цяла седмица се крил в тялото на едно келпи.

Нещо бяло изпърха в небето. Нощна пеперуда, която пусна жълъд в скута на Кийрън и отлетя.

— Съобщение? — попита Марк.