Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Ема, умираща в ръцете ми. — Гласът на Джулиън потрепери. Странно, обикновено Ема би почувствала как нещо я жегва в ребрата, искрица от неговата болка. Сега не усети нищо. — А после бяла светлина и ние бяхме великани и гледахме надолу. Не чувствам онова, което чувствахме, но си спомням хората да изглеждат като мравки, разбягали се в краката ни. И усещането, че сме на мисия, сякаш ни насочваха. Не знам как да го обясня. Сякаш ни казваха какво да правим и нямахме друг избор, освен да се подчиним.
— Сякаш нещо действаше чрез вас — каза Джем. — Воля, по-силна от вашата?
Ема докосна гърдите си.
— Сега си спомням… Зара ме намушка… течеше ми кръв… — Спомни си усещането, че гори, а светът се отдръпва от нея. — Били сме великани?
— Трябва да ви разкажа нещо от нефилимската история — каза Джем, макар че Ема би предпочела да си останат на темата за великаните: нима двамата с Джулиън се бяха превърнали в Тях? — Много, много отдавна, в най-ранната история на ловците на сенки, огромни демони заплашвали земята. Много по-големи от всички демони, които имаме сега, освен онова, в което понякога могат да се превърнат великите демони. По онова време ловците на сенки можели да се превръщат в истински нефилими. Великани на земята. Имаме стари гравюри и рисунки, както и описанията на онези, които ги видели да се бият с демони. — Джем извади лист хартия от джоба си и зачете на глас: — „Земята, през която минахме като съгледвачи, е земя, която поглъща обитателите си; и всички, които видяхме в нея, са с огромни размери. Там видяхме нефилими и в очите си ние бяхме като скакалци, и в техните очи също.“
— Но това е история — каза Джулиън. — Сега хората не се превръщат във великани.
Земя, която поглъща обитателите си. Ема не можеше да не си помисли за Туле и разказите за великани там.
— Повечето не преживявали преобразяването — продължи Джем. — Това била върховната саможертва: да лумнеш в небесен огън и да умреш, унищожавайки демони. Забелязали обаче, че мнозина от оцелелите били парабатаи. По-вероятно било един ловец на сенки да преживее трансформацията, ако имал парабатай, който да не се преобрази и да го привърже към земята.
— Но ние и двамата се преобразихме — изтъкна Ема.
— Трябва да знаеш — каза Джем, — че в продължение на години се опитвахме да разберем парабатайското проклятие и какво представлява, но никога не го свързахме с времето на нефилимите. Краят на това време дошъл, когато великанските демони престанали да идват на земята. Не знаем защо изчезнали. Може би били избити до крак. Може би изгубили интерес към този свят. Може би се бояли от нефилимите. Това било преди осемстотин години и много от архивите били изгубени.
— Значи когато ние се превърнахме във великани — Джулиън изглеждаше така, сякаш от тези думи му се повдига, — сте осъзнали, че парабатайското проклятие е свързано по някакъв начин с нефилимите?
— След битката се втурнахме да преровим всички архиви за истинските нефилими. Именно там попаднах на описанието на ужасна случка. Ловец на сенки се превърнал в истински нефилим, за да се изправи срещу един демон. Парабатаят му трябвало да остане непроменен, за да го задържи свързан със земята, ала вместо това той също се преобразил, неконтролируемо. И двамата изпаднали в умопомрачение. Разправили се с демона, а после избили семействата си и всички, опитали се да ги спрат, докато небесният огън не ги изгорил живи. — Джем замълча за миг. — Били женена двойка. В онези дни нямало закон, забраняващ любовта между парабатай. Няколко месеца по-късно се случило отново, с друга двойка влюбени.
— И хората не знаели за това? — попита Ема.
— Положени били големи усилия да скрият това. Парабатайската връзка е едно от най-могъщите оръжия, което ловците на сенки притежават. Никой не искал да бъде изгубено. А тъй като великите демони си отишли, се смятало, че няма да има нужда отново да се прибягва до истински нефилими. И действително, практиката била преустановена, а методът, по който се създават истински нефилими, бил изгубен. Всичко би могло да свърши там и действително, в Града на тишината няма запазени сведения за това какво се е случило, но Теса успя да открие един летопис в Спираловидния лабиринт. Разказ за двама ловци на сенки, които станали като магьосници, могъщи заклинатели, чиито руни не приличали на другите. Сринали цял един град със земята, преди да бъдат изгорени. Подозирам обаче, че не били изгорени от жителите на града. Подозирам, че умрели от небесния огън. — Той замълча за миг. — Скоро след датата на този разказ бил приет закон, забраняващ на парабатаите да се влюбват помежду си.