Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Оставаше само стаята й — може би се беше оттеглила там. Балзамо отърча към стаята, но плочата на камината беше плътно затворена. Балзамо натисна пружината — и стаята, както и лабораторията, беше празна. Лоренца дори не беше влизала тук.
Тогава Балзамо беше завладян от болезнена мисъл, която неведнъж беше стреляла в сърцето му. Тя прогони всички други предположения и сложи край на надеждите му на щастливо влюбен мъж. Лоренца беше играла роля, само се беше преструвала, че спи, за да приспи всяко подозрение, безпокойство или бдителност на съпруга си, а при първия удобен случай беше избягала отново на свобода. При тази мисъл Балзамо подскочи и позвъни, за да повика Фриц.
— Къде е сеньората? — попита той.
— Никой не е излизал от къщата освен графинята, господарю. Току-що затворих вратата зад гърба й.
— Хайде, спокойствие! Да проявим разум — каза си той. — Лоренца не е тук. Излишно е да търся други потайни места, няма смисъл да се заблуждавам. Щом не е тук, значи е излязла. Да! Излязла е, наистина е излязла…
— О, ще узная всичко, всичко! — шепнеше Балзамо. — Имам госпожица Дьо Таверне! От Андре ще се осведомя за предателството. Щом любовта е способна на измама, щом науката допуска грешки, щом верността е само клопка, Балзамо ще наказва безмилостно.
Балзамо грабна падналата си на земята шапка и се втурна към вратата, но внезапно се спря.
— О, мили Боже! — продължи да шепне той. — Забравих клетия грохнал старец! Трябва да видя Алтотас.
Балзамо трескаво се приближи до механизма, който смъкваше подвижната врата надолу. Влезе в стаята на Алтотас и скърцащият глас на стареца подразни ухото му и го откъсна от мъчителното му вглъбение. За голямо учудване на Балзамо Алтотас не го посрещна с упреци, както очакваше, а с весело и радостно настроение. Ученикът вдигна глава и смаяно втренчи поглед в учителя си.
Старецът се беше тръшнал върху подвижния си стол и дишаше шумно така, сякаш всяко вдишване му носеше наслада. В очите му гореше мрачен, дори страшен пламък, но широката усмивка върху устните придаваше на лицето му щастливо изражение.
Балзамо се задави от отровните изпарения, сърцето му сякаш спря да бие, главата му натежа, съзнанието му се замъгли, силно му се зави свят. Усети, че дишането му бе затруднено и че силите му го напускаха.
— Учителю, учителю — прошепна Балзамо, който все повече и повече се замайваше, — бъдете разумен, нека отворя някой прозорец. От пода се издигат изпарения от кръв!
— Кръв?! Така ли мислиш? — изрева Алтотас и избухна в смях.
— О, да! Усещам зловонието, което се разнася от тялото на току-що убит човек! То тежи върху мозъка ми и притиска гърдите ми!
— Да-а! — потвърди старецът. — Сега окончателно се убедих, че сърцето ти е прекалено нежно, а мозъкът — твърде неустойчив, Ашарат.
— Учителю — каза Балзамо, като посочи с пръст гърдите на Алтотас, — по ръцете ви има кръв, тази маса също е обагрена в кръв. Кръв има навсякъде, дори очите ви са кръвясали и оттам проблясват два огнени пламъка!
— Нима не си правил опити? Нима не си ме наблюдавал, като правя опити?
— Но не с човешка кръв! — задъхан отговори Балзамо и започна да бърше потта от челото си.
Залитайки, той отново затърси някаква мебел, за да се подпре на нея. Изведнъж с ужас забеляза широк меден леген, чиито блестящи стени отразяваха пурпурния цвят на току-що пролята кръв. Огромният съд беше напълнен наполовина. Балзамо отстъпи назад, устата му трепереше.
— Каква е тази кръв? — извика той.
Алтотас не му отговори, но погледът му не изпускаше нищо — нито вълнението, нито залитането, нито ужаса на ученика му. Внезапно Балзамо нададе страшен рев. После се наведе, сякаш дебнеше някаква плячка, и се хвърли към другия край на стаята. Вдигна от земята панделка от бродирана сребърна коприна, след която се влачеше дълга плитка от смолисточерни коси. Чу се остър, болезнен, сърцераздирателен вик, а после стаята на стареца за миг бе завладяна от мъртвешка тишина.