Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Не казвам „не“.

— Отговаряш, както отговаря човек с гузна съвест… Ела на себе си, не падай духом. Ужасното положение налага да дадеш ясни отговори, така че отговаряй с увереност и точност, ако искаш да ни убедиш в каквото и да било. Ние не сме дошли тук нито с предварително изградено мнение, нито пък с омраза. Законът проговоря чак след като съдията е изслушал обвиняемия.

Балзамо не отговори.

— Повтарям ти, Балзамо, че моето предупреждение прилича на предупрежденията, които си отправят една на друга две воюващи страни, преди да встъпят в бой. Аз ще те нападна с могъщи, но почтени оръжия. Защитавай се.

Балзамо кимна утвърдително с глава.

— Като твой лоялен брат, изпълнен с доброжелателство, те предупредих за естеството на нашия разпит. Предупреден си. Пази се и се защитавай, защото започвам да задавам въпросите си.

— След предупреждението, че предстои предателство — продължи председателят, — братството изпрати в Париж петима свои членове, за да наблюдават действията на човека, когото ни посочиха като възможен предател. И така, един от нашите братя получи прозрение за твоето предателство, а ние знаем, че той никога не греши. Застанахме нащрек и те проследихме.

Балзамо слушаше, без да прояви и най-малкия признак на нетърпение или протест, без дори да даде вид, че разбира какво му се говори. Председателят загуби търпение и повиши глас.

— Преди три дни са били подписани пет заповеди за арест. Господин Дьо Сартин е назовал пред краля виновните и е поискал те да бъдат задържани. Заповедите били изпълнени начаса, веднага след подписването им, и още същия ден са били арестувани петима от най-верните ни съмишленици, петима от нашите братя, живеещи в Париж. Двама били отведени в Бастилията — при това в най-голяма тайна, двама са обречени на забвение във Венсенската крепост, а един е изпратен в Бисетър — една от клиниките за опасно луди. Известна ли ти беше тази подробност?

— Не — заяви Балзамо.

— Странно, като се има предвид познанството ти с най-могъщите личности в кралството… Но ето и най-странното нещо… Господин Дьо Сартин е могъл да се позове единствено на една поверителна записка, в която ясно се четат имената на петте жертви. Тя ти беше връчена по време на събранието на Върховния съвет през 1769 г. Ти трябваше да ги приемеш в братството и да им дадеш чиновете, които им беше отредил този съвет.

Балзамо направи знак с ръка, че не си спомня нищо.

— Ще опресня паметта ти. Петимата бяха обозначени с пет арабски букви, а в твоята бележчица тези букви отговаряха на имената на петимата ни братя.

— Така да бъде — каза Балзамо.

Председателят потърси с очи погледите на „заседателите“, за да разбере какво беше тяхното мнение.

— Е, добре — продължи той, — в тази бележчица, която е единствената улика срещу нашите братя, нали разбираш, имаше още едно име. Спомняш ли си?

Балзамо не отговори.

— Това име беше граф Дьо Феникс. А защо тогава, щом като и петимата братя са задържани със заповеди за арест, твоето име е почетено и тачено благосклонно от двора или от министъра? Ако нашите братя заслужават затвор, заслужаваш го и ти! Какво ще отговориш на това?