Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Двата часа на очакване изминаха бързо. Балзамо беше загубил всякакво усещане за време. Изведнъж тялото на Лоренца потрепери и тя хвана още по-здраво ръката на Балзамо.
— О, каретата й лети бързо по големия булевард. Приближава, навлиза в улица „Сен Клод“, спира пред вратата. Госпожа Дю Бари вече тропа на вратата.
Балзамо се спусна към камината.
— Нека дойда с теб до стълбата — помоли го Лоренца.
— Ела.
Двамата влязоха в стаята с кожите.
— Ще излезеш ли от тази стая? — попита Балзамо.
— О, не, ще те чакам. Бъди спокоен, тази Лоренца, която те обича, не е същата Лоренца, от която ти се опасяваш. Но всъщност…
Тя замълча и се усмихна.
— Какво искаш да кажеш? — попита Балзамо.
— Нима не прозираш в моята душа така, както аз прозирам в твоята?
— Уви, не.
— Исках да ти кажа да ме приспиш и спяща да те очаквам, докато се върнеш. Заповядай ми да стоя неподвижно върху тази софа и аз ще го сторя. Ще спя и ще бъда неподвижна.
— Така да бъде, скъпа Лоренца! Спи и ме чакай!
Балзамо махна с ръка на момичето. То вече кротко спеше.
Лоренца беше чудно красива. Освободени от всякакви панделки, косите й обгръщаха тялото й. Полуотворената й уста беше изящна. По бузите й грееше трескава червенина. Очите й плуваха в мечти. Приличаше на непорочно младо момиче, а не на жена. Балзамо се наведе над нея. Целуна ръцете и шията й, но не посмя да докосне устните й.
Балзамо се лъжеше. Гърдите на Лоренца се задъхваха не само от любов, не само страстта правеше дъха й неравен и насечен. Тя сънуваше сън, предизвикан от летаргията, в която беше изпаднала. А тази летаргия беше тъй странно близка до смъртта!
Лоренца продължаваше да сънува. Стори й се, че не й достига въздух, сякаш тежестта на един доближаващ се подвижен кръг я затискаше. После съзря там някакво мърдащо чудовище с човешко лице, подобно на Калибан222 от „Буря“. Това беше старецът, мърдаха само ръцете му, движеха се единствено очите му. Той я гледаше със страшните си очи и протягаше към нея костеливите си ръце.
Бедното дете се гърчеше, без да може да се изскубне от ръцете на този призрак, без да прозре заплашващата го опасност. Лоренца видя как двете клещи я сграбчиха за роклята, как я повдигнаха от софата като бяло перце, а после усети как я отнесоха върху подвижната врата, която бавно-бавно се заизкачва към тавата с познатото вече злокобно проскърцване, сякаш желязо се отриваше о желязо. От устата на това чудовище с човешко лице излезе остър, скърцащ, страшен смях. Смехът кънтеше, а чудовището отнасяше момичето все по-нагоре и по-нагоре към небето, без то да усети сътресение или болка.
130.
Чудотворното питие
Както беше предсказала Лоренца, посетителката, която току-що беше почукала на вратата, беше самата госпожа Дю Бари. Докато чакаше Балзамо, тя прелистваше твърде интересна книга за смъртта, отпечатана в Майнц. Госпожа Дю Бари тъкмо разглеждаше една гравюра, на която някаква красива жена си червеше устните и се оглеждаше със задоволство в огледалото, когато Балзамо бутна вратата, влезе в салона и й се поклони с щастлива усмивка, която озаряваше цялото му лице.
— Простете ми, че ви накарах да ме чакате, госпожо! Изчислих погрешно разстоянието или пък се съм се заблудил относно бързината на вашите коне. Мислех, че сте още на площад „Луи XV“.
— Как така? — попита графинята. — Нима знаехте, че идвам насам?
— Да, графиньо. При това узнах, че вие мислите за мен с най-добри чувства и намерения.
— Имате право, скъпи ми графе!
— Карате ме да се чувствам неимоверно щастлив, госпожо! Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
— Как? Вие сте човек, който умее да разгадава всичко, а не се сещате каква ще бъде молбата ми?
— Оставете ми поне удоволствието да проявявам скромност!
— Така да бъде, скъпи графе. А за да не губим време, ще ви разкажа какво към направила за вас.
— Няма да го понеса. Моля ви, нека говорим за вас.
— Е, добре, скъпи графе. Най-напред — необходим ми камък, който да ме направи невидима. Стори ми се, че по време на бързото и неочаквано и за самата мен пътуване срещнах един от посивелите прислужници на господин Дьо Ришельо.
— А какво точно правеше този прислужник, госпожо?
— Препускаше след мен на бързоходен кон!
— Какво мислите по този повод и защо смятате, че херцогът би накарал този човек да ви преследва? С каква цел?
— За да ми изиграе някаква лоша шега! Колкото и да сте скромен, граф Дьо Феникс, надявам се няма да отречете, че Бог ви е надарил с твърде много предимства, достатъчно, за да изпита ревност дори един крал! Било защото аз ви посещавам, било защото вие ме посещавате…
222
Калибан — герой на Шекспир, чудовище бунтар, който от създаването му около 1611 г. до наши дни е претърпял най-много метаморфози под перото на различни писатели, с четката на различни художници и в интерпретацията на различни актьори — бел.прев.