Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Балзамо най-сетне се постресна, никой не биваше да го намери тук, дори Фриц! Той тръгна бавно към пружината, натисна я и стъпи върху вратата. Тя слезе бавно надолу и го остави насред стаята с кожите. Като минаваше покрай софата, Балзамо докосна падналото от раменете на Лоренца наметало, докато безмилостният старец, безстрастен като смъртта, я е отнасял със страшните си ръце. Допирът му с него беше по-жив от допира до самата Лоренца и го накара да потръпне. Той взе парчето плат в ръката си, целуна го и запуши устата си с него, за да заглуши виковете си. После отвори вратата към стълбата.

На най-горното стъпало стоеше Фриц, блед и задъхан. В едната си ръка държеше факла, а с другата, която трепереше, продължаваше ужасен да дърпа нетърпеливо шнура на звънеца. Очевидно го очакваше. Като видя господаря си, най-напред нададе вик на облекчение. Последваха още два вика — на изненада и на покруса. Балзамо, който не знаеше каква е причината за последните два възгласа, го попита мълчаливо с поглед защо крещи.

— Погледнете лицето си, ваше благородие!

За няколко часа Балзамо бе остарял с двадесет години — в очите му нямаше вече младежки блясък, под кожата му не течеше кръв, чертите на лицето му бяха неподвижни и върху тях сякаш тежеше печатът на затъпяването. Устните му бяха обагрени с кървава пяна, а върху снежнобялата батиста на ризата му аленееше петно кръв.

Балзамо гледаше отражението си, без да се познае, а после решително впи очи в очите на човека, който го наблюдаваше от огледалото, и каза:

— Да, Фриц, имаш право!

После забеляза разтревожения израз на прислужника и попита:

— Защо ме викаш?

— О, господарю! Заради тях.

— А кои са те?

— Ваше благородие — прошепна Фриц и доближи устата си до ухото на господаря си, — те, петимата водачи.

Балзамо потрепери.

— Всички ли са тук? — попита той.

— Да, всички.

Балзамо дори не се опита да прикрие кървавото петно под някоя гънка на жабото си и дори не си даде труда да сложи в ред дрехите си. После заслиза по стълбата, като предварително се осведоми от Фриц дали гостите са в салона или в големия кабинет.

— В салона са, ваша светлост — отвърна Фриц, като следваше господаря си по петите.

В подножието на стълбата го попита:

— Имате ли заповеди за мен, господарю?

— Никакви, Фриц.

— Ваша светлост, без оръжие ли ще отидете при тях?

— Да, Фриц, без оръжие.

Фриц се подчини, направи няколко крачки, но се върна.

— Не чухте ли? — попита Балзамо.

— Ваша светлост, исках да ви кажа, че пистолетите ви са заредени и се намират в ковчежето от слонова кост върху позлатената кръгла масичка.

— Казах ви да си вървите — повтори Балзамо и влезе в салона.