Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Нищо.
— А! Вече отгатвам възражението ти, вероятно ще кажеш, че полицията по някакъв начин се е добрала до имената на най-потайните ни братя, но й се е наложило да пожали твоето име, тъй като то е име на посланик и на могъщ човек. Може би дори ще кажеш, че изобщо не е заподозряла това име.
— Няма да кажа нищо.
— Гордостта ти е по-силна от честта ти. Полицията е открила имената по един-единствен начин — прочела ги е в поверителната записка, която ти бе дадена от Върховния съвет. А ето как се е добрала до самата записка… Ти я беше скрил в едно ковчеже, нали така? Вярно ли е? Един ден някаква жена е излязла от дома ти. В ръцете си тя е носела ковчежето. Била е забелязана от наши агенти, които наблюдавали дома ти, и те я проследили до дома на полицейския лейтенант в предградието „Сен Жермен“. Можехме да унищожим злото в зачатъка му, защото, ако бяхме хванали жената и задържали ковчежето, всичко щеше да е спокойно и сигурно за нас. Ние обаче се подчинихме на нашия правилник, където изрично се препоръчва да се уважават всички способи, колкото и странни да са те, използвани от някои членове на нашето братство в името на каузата ни, дори ако те приличат на предателство или непредпазливост.
Балзамо сякаш потвърди тези думи на председателя, но жестът му беше толкова плах, че ако не беше предишната му вцепененост, изобщо нямаше да бъде забелязан.
— Тази жена достигна необезпокоявана до полицейския лейтенант — продължи председателят — и му предаде ковчежето. Така всичко беше разкрито. Вярно ли е?
— Напълно вярно.
Председателят стана от мястото си.
— А коя беше тази жена? — провикна се той. — Красива, страстна, предана ти телом и духом, твоя любима! Тя е Лоренца Феличиани, съпругата на Балзамо!
Балзамо нададе отчаян рев.
— Убеден си в това, нали? — попита го председателят.
— Довършете обвиненията си — каза Балзамо.
— О, имам да разказвам още много. Четвърт час след като жената отиде у полицейския лейтенант, самият ти прекрачи прага на дома му. Тя вече беше посяла семето на злото, а ти отиде, за да пожънеш плодовете на наградата. Тя извърши престъплението като покорна слугиня, а ти — при това с много изящество — довърши безславното й дело. Лоренца излезе от дома на господин Дьо Сартин сама. Ти несъмнено се беше отрекъл от нея и не искаше да те заподозрат, нито пък да ви видят заедно. Вместо това ти излезе тържествуващ с госпожа Дю Бари, която пък беше повикана там, за да чуе от устата ти всички издайничества, за които ти пожела да ти заплатят. Качи се в каретата на тази проститутка, както лодкарят се качва в лодката заедно с грешницата Мария Магдалена от Египет. Остави поверителната записка, която ни погуби, при господин Дьо Сартин, но си взе обратно ковчежето, което можеше да те погуби пред нас. За щастие ние бяхме свидетели на всичко! Бог ни изпрати частица от светлината си, както е постъпвал винаги в подобни случаи!
Балзамо се поклони, без да отговори.
— Сега вече мога да довърша речта си — каза председателят. — Пред ордена са виновни двамина — жената, твоята съучастничка, която може би невинно нанесе голяма вреда на братството ни, разкривайки една от тайните му, и ти — господарят, Великия копт, слънчевият лъч… Ти се скри като подлец зад гърба на тази жена, за да замъглиш предателството си и за да го потулиш.
Балзамо бавно повдигна бледото си чело и впери искрящия си поглед в посетителите си. В очите му сякаш се беше събрал целият огън, който беше тлял в сърцето му, откакто бяха започнали разпита си.
— Защо обвинявате тази жена? — попита той.
— О, ние знаехме, че ще се опиташ да я защитиш! Знаем, че я обичаш до идолопоклонничество и че я предпочиташ пред всичко и пред всички. Знаем също, че тя е твоето съкровище — тя ти помага в научните открития, в забогатяването ти и в късмета ти. Знаем, че тя е за теб най-скъпоценният инструмент на света.
Председателят се изправи отново на крака.
— Ето присъдата: Жозеф Балзамо е предател, той измени на всичките си клетви, но неговият принос в науката е огромен, откритията му са от полза за ордена. Балзамо трябва да живее в името на каузата, която предаде.
— А! Я виж ти! — мрачно възкликна Балзамо и в очите му проблесна див пламък.
— Вечен затвор ще предпазва нашия орден от новите му коварства, а едновременно с това ще осигури на братята му онова, с което той може да им е полезен; орденът има право да използва способностите на всеки свой член. Що се отнася до Лоренца Феличиани, чака я страшно наказание…