Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Лоренца продължаваше да се усмихва и да отвръща на думите му с огнени милувки.

— И все пак — каза тя, сякаш четеше всяка мисъл на любимия си, вълнуваща безбройните фибри на вечно напрегнатия му дух, — ти все още изпитваш съмнения, Ашарат. Не си сигурен дали ще мога да се прехвърля отвъд предела на нашата любов и дали ще съм способна да виждам на по-голямо разстояние. Утешаваш се, че ако не успея, ще успее тя.

— Коя тя?

— Почакай… Тя се нарича Андре.

— Да, така е, ти наистина четеш мислите ми! Да, имам едно опасение, което ме смущава… Можеш ли все така да виждаш в пространството?

— Опитай.

— Подай ми ръката си, Лоренца.

Младата жена страстно стисна ръката на Балзамо. Балзамо излезе мислено от улица „Сен Клод“ и отведе мисълта на Лоренца със себе си.

— Къде сме? — попита той.

— На една планина — отвърна младата жена.

— Така е — каза Балзамо и потрепери от радост. — А какво виждаш наоколо?

— Виждам широка планинска долчинка, встрани от нея има гора, от другата й страна пък лежи град. Една река разделя гората от града, тече покрай стените на някакъв замък и се изгубва в далечината.

— Така е, Лоренца. Гората е Везине, градът е Сен Жермен, а замъкът е Мезон. Да влезем в павилиона, който зад гърба ни.

— О, да влезем.

— Какво виждаш?

— Най-напред едно странно облечено негърче. То дъвче бонбони.

— Вярно, това е Замор. Да влезем по-навътре.

— В салона няма никого. Обзаведен е разкошно. Предната част на вратата представлява скулптурна група от богини и амурчета. А! Сега сме в приказно красив будоар.

— И будоарът ли е празен?

— Не. Някаква жена се е излегнала върху една софа.

— Коя е тази жена?

— Това е графиня Дю Бари.

— Така е, така е, Лоренца. Ще ме накараш да полудея. Какво прави жената?

— Мисли за теб, Балзамо.

— Значи можеш да прочетеш мислите й? По какъв повод?

— Дал си й някакво обещание.

— Да. Какво обещание?

— Обещал си й вода, която разхубавява — същата, каквато Венера е дала на Фаон221, за да си отмъсти на Сафо. Почакай. Тя протяга ръка към звънеца, звъни, влиза друга жена.

— Кестенява или руса?

— Кестенява.

— Това е зълва й. Слушай какво си говорят.

— Иска да приготвят конете и каретата й.

— Къде иска да отиде?

— Иска да дойде тук. След два часа тя ще бъде тук.

Балзамо падне на колене.

— О! — провикна се той. — Ако след два часа тя наистина е тук, аз няма вече да моля Бога за друго освен да бъде милостив към мене и към моето щастие.

— Клети ми приятелю, значи ти си се страхувал от нещо?

— Да, да…

— А от какво би могъл да се страхуваш? Та любовта не само допълва физическото съществуване, но също така възвисява и духа. Като всяка изпълнена с великодушие страст любовта доближава човека до Бога, а всяка светлина идва от Бога.

— Ще ме накараш да полудея от щастие, Лоренца!

Балзамо обори главата си в скута на младата жена. Все още чакаше ново доказателство, за да се почувства напълно щастлив. Това доказателство беше пристигането на госпожа Дю Бари.