Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Добре. А после?

— После я е атакувал.

— Но как е завършила историята?

— Всичко, което мога да ви кажа е, че през онази ужасна нощ, когато бушуваше бурята, Негово величество се завърнал в Трианон. Бил като обезумял — смъртноблед, имал температура.

— Вие сигурно смятате, че кралят не се е уплашил само от бурята, нали?

— Да, тъй като прислужникът му го чул да казва три пъти: „Мъртва! Тя е мъртва! Мъртва е!“ Причината е била в приспивателното. Кралят се страхува много от смъртта или от нейното подобие. Той е заварил госпожица Дьо Таверне да спи. Сънят й наистина бил странен и кралят помислил, че е мъртва.

— Наистина е била мъртва — прошепна Балзамо, който си припомни, че беше побягнал, без да успее да събуди Андре — или поне е приличала на мъртва. Така е. По-нататък, госпожо, по-нататък!

— Вечерта — повтори и графиня Дю Бари — кралят естествено не пожелал да остане в Трианон след изживения ужас. Посети ме в Люсиен и аз, господин графе, се убедих, че господин Дьо Ришельо е почти толкова голям магьосник като вас!

Усмихнатото и греещо от тържество лица на графинята, изпълнените й с грация и кокетство движения довършиха недоизказаната й мисъл и успокоиха Балзамо — мястото й на красива фаворитка все още беше непокътнато.

— Значи вие сте доволна от мен, нали, графиньо? — попита той.

— Направо съм възхитена, графе, кълна ви се! Вие ми говорихте за пречки и трудности и наистина сте ги съзрели. Следователно сте ми казали самата истина.

За да подкрепи думите си, госпожа Дю Бари протегна към Балзамо нежната си бяла ухаеща ръка. Тя не беше толкова свежа, колкото ръката на Лоренца, но в хладната й кожа имаше не по-малко красноречие.

— Вие ме спасихте от голяма опасност — продължи госпожа Дю Бари. — Е, аз пък ви избавих от не по-малко страшна гибел или поне така си мисля…

— Няма нужда да ми го припомняте, за да предизвикате признателността ми — заяви Балзамо, като старателно криеше вълнението си, — но все пак обяснете ми…

— Ще ви обясня. Става дума за ковчежето.

— Е, госпожо?

— Съдържало множество шифровани текстове, които господин Дьо Сартин дал за разшифроване на служителите си. Днес господин Дьо Сартин пристигна във Версай, докато бях при краля. Донесе всички разшифровани текстове и речника с дипломатическите шифри.

— Аха! Какво каза кралят?

— Кралят най-напред се изненада, а после се изплаши. Човек може лесно да накара Негово величество да го слуша, като му приказва за опасности. След удара с нож на Дамиен има само една възможност да имаш успех пред господаря ни и тя е да му повтаряш „пазете се“.

— Значи господин Дьо Сартин ме обвини, че заговорнича.

— Най-напред господин Дьо Сартин направи опит да ме накара да напусна стаята. Аз обаче останах, като заявих, че никой не е по-привързан от мен към краля и никой няма право да ме принуждава да излизам, щом ще се разисква сигурността на Негово величество. Господин Дьо Сартин настояваше на своето, но аз бях по-упорита от него, а кралят ме погледна по начин, който много добре познавам, и каза на Сартин: „Оставете я, днес не мога да й откажа нищо…“ Разбирате, нали, графе, че господин Дьо Сартин добре си спомняше начина, по който се бяхме разделили, и условията, които ясно и точно му бях поставила. Страхуваше се да не ме раздразни, като ви обвини в заговорничество… Ето защо започна дълги речи за лошите намерения на пруския крал по отношение на Франция, а също и за склонността на някои умове да викат на помощ свръхестественото, за да улеснят успеха на бунта си. В крайна сметка обвини много хора, като държеше в ръка разшифрованите текстове и твърдеше че тези хора наистина са виновни.