Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Да ви дам това и още много друго! Но дали то ще отговаря на вашите желания, монсеньор?
— Слушайте, господине — каза принцът. — Знам, че във всяка галерия на Бастилията има стража, че на всяка врата има ключалка, на всяка кула — войници и оръдия. По какъв начин вие можете да обезвредите стражата и да затъкнете оръдията? Как ще разбиете ключалките?
— А по какъв начин, монсеньор, вие получихте записката, която ви известяваше за моето посещение?
— За това е достатъчно да се подкупи надзирателят.
— След като може да бъде подкупен един, ще може същото да се направи и с десетина.
— Добре! Допускам, че да се измъкне нещастният затворник от Бастилията не е съвсем невъзможно. Допускам, че може да се намери за него някакво потайно място, където няма да го хванат кралските слуги. Допускам, че може да се осигури на нещастния беглец прилична издръжка в някое надеждно скривалище, да се намери човек, който да направи всичко това, макар че се изискват сили, които надвишават човешките възможности. Но тъй като вие твърдите, че аз съм принц с кралска кръв, че съм брат на краля, по какъв начин можете да ми върнете положението и могъществото, отнети ми от моята майка и моя брат? Тъй като ми предстои живот, пълен с борба и омраза, по какъв начин можете да ме направите победител в нея, да ме направите недосегаем за множеството мои врагове? Ах, господине, размислете над това! Не, по-добре ме оставете в някоя мрачна пещера, някъде в лоното на планините. Доставете ми радостта да слушам на свобода шума на реките и дърветата, да виждам слънцето на лазурното небе или небето, забулено с дъждовни облаци, и това ще ми е достатъчно. Не ми обещавайте повече, тъй като не можете да ми го дадете. Ще бъде престъпление да се утешавам с измама, тъй като вие се наричате мой приятел.
Арамис слушаше с голямо внимание.
— Монсеньор — каза той след минута размисъл, — възхитен съм от толкова искреност и толкова непреклонно чувство в тези думи. Щастлив съм, че веднага разпознах моя господар!
— Почакайте, почакайте малко!… Смилете се над мен! — принцът притисна изстиналите си пръсти към челото, което се беше оросило с пот. — Не ме измъчвайте! Няма защо да бъда крал, за да съм просто най-щастливият от хората…
Вие, монсеньор, трябва да бъдете крал за благото на всички хора!
— Ах — каза принцът, — в какво хората могат да упрекнат моя брат?
— Забравих да ви кажа, монсеньор, че ако благоволите да ми предоставите да ви ръководя и се съгласите да станете най-могъщият монарх на света, вие ще служите на интересите на всички, които съм привлякъл за успешния завършек на нашето дело, а те са много. И силни! Ще ви обясня всичко най-подробно, кълна се пред Бога, който ме чува, в деня, в който ви видя на френския престол!
— Но какво ще стане с брат ми?
— Сам ще решите съдбата му. Или може би ви е жал за него?
— За него? Който ме е заточил в тази тъмница? О, не, нямам жалост към него!
— Толкова по-добре.
— Той би могъл да дойде тук, да ме вземе за ръка и да каже: „Братко мой, Господ ни е създал, за да се обичаме един друг, а не за да се борим помежду си. Дойдох, за да ви протегна ръка. Дивият предразсъдък ви осъди да угаснете далеч от хората, в пълен мрак, без да вкусите от човешките радости. Искам да седнете до мен, искам да ви опаша меча, който ни е наследство от нашия баща. Ще използвате ли тази близост, за да ме убиете или да се борите против мен? Ще се възползвате ли от този меч, за да пролеете моята кръв?“ „О, не — бих отвърнал. — Аз гледам на вас като на свой избавител и ще ви се подчинявам като на свой господар. Благодарение на вас ще бъда освободен, благодарение на вас ще имам право да обичам този свят и да бъда обичан.“
— И вие бихте сдържали думата си?
— Кълна се в живота си, да!
— А сега?
— Сега чувствам, че виновните трябва да понесат наказание! Какво ще кажете за моето сходство с брат ми, подарено ми от Господ Бог?
— Ще кажа, че в това сходство може да се види пръстът на провидението, което кралят не е трябвало да пренебрегва. Ще кажа, че вашата майка е извършила тежко престъпление, като е отредила такава неравностойна частица щастие и толкова неравностойна участ на този, когото природата е създала в нейната утроба. Ще направя оттук извод, че наказанието няма да бъде друго освен възстановяване на равновесието.
— Какво означават тези думи?
— Означават, че когато ви върна на трона вместо вашия брат, той ще заеме вашето място в тъмницата.
— Уви! В затвора изпитваш толкова страдания! Особено ако дотогава чашата на живота е била пълна докрай!