Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Поне двайсет мъже понечиха да се доберат до фургона, за да надигнат и измъкнат Ранд, и онези от тях, които успяха да го хванат, го понесоха нежно като новородено бебе, по четирима от двете страни. Кацуан трябваше да е повторила, че все още не е мъртъв, може би хиляда пъти, докато влизаха бързо в Палата и тръгнаха по коридорите, които се сториха на Мин по-дълги от всякога. Още и още кайриенски войници се тълпяха зад тях. Благородници наизлизаха от всеки праг и пресечка, загледани с обезкървени лица в мъжете, понесли Ранд. Тя изгуби дирите на Каралайн и Дарлин — осъзна, че не помни да ги е виждала, след като слязоха от фургона. Ранд беше единственото, за което можеше да мисли. Единственото нещо на света.
Нандера беше с Фар Дарейз Май, които пазеха покоите на Ранд. Когато видя Ранд, каменоликото й айилско самообладание се срина.
— Какво е станало с него? — изхлипа тя. — Какво е станало?
Някои от Девите завиха на умряло — нисък, погребален вой, от който косите настръхваха.
— Я да млъкнете! — изрева Кацуан и силно плесна с ръце. — Ти, моме. Леглото му. Хоп! — Нандера хопна и Ранд се оказа разсъблечен в леглото си за едно примигване на очите, със Самицу и Нианде, наведени над него, а кайриенците се изнизаха с Нандера през вратата, следвайки нарежданията на Кацуан, че не е нужно да го безпокоят — и всичко това толкова бързо, че главата на Мин се завъртя. Хрумна й само, че иска един ден да види сблъсъка между Кацуан и Мъдрата Сорилея; щеше да е паметна гледка.
И все пак, ако Кацуан си мислеше, че указанията й наистина ще задържат всички вън, беше сбъркала. Преди да успее и един стол да премести, карайки го със Силата да излети през стаята, за да приседне до леглото на Ранд, Кируна и Бера нахълтаха енергично като две въплъщения на гордостта — владетелка на кралски двор и стопанка на ферма.
— Какво чуха ушите ми? — изрече свирепо Кируна. И видя Кацуан. Бера също видя Кацуан. И за изумление на Мин двете се заковаха на място с отворени уста.
— В добри ръце е — каза Кацуан. — Освен ако някоя от вас изведнъж не е открила в себе си повече Талант за Церенето, отколкото си спомням?
— Да, Кацуан — отвърнаха те хрисимо. — Не, Кацуан. — Чак сега Мин се сети да затвори собствената си уста.
Самицу взе един от столовете до стената, просна тъмножълтите си поли, седна и загледа Ранд, чиито гърди се надигаха и свиваха под чаршафа. Нианде отиде до лавицата с книгите на Ранд, избра си една и седна край прозорците. Да чете! Кируна и Бера понечиха и те да седнат, после погледнаха Кацуан и зачакаха, докато не кимна нетърпеливо да се разположат.
— Защо не правите нищо? — извика Мин.
— Точно това бих запитала и аз — каза Амис от прага. Младоликата белокоса Мъдра погледна втренчено Ранд, след което намести тъмнокафявия си шал и се обърна към Кируна и Бера. — Двете можете да си вървите — каза тя. — А, Кируна, Сорилея иска да те види пак.
Тъмното лице на Кируна пребледня, но двете станаха и приклекнаха, като измърмориха: „Да, Амис“, дори още по-кротко, отколкото на Кацуан.
— Интересно — каза Кацуан, след като двете излязоха. Тъмните й очи се заковаха в сините на Амис и Кацуан поне, изглежда, хареса това, което видя. Във всеки случай се усмихна. — Бих искала да се срещна с тази Сорилея. Тя е силна жена, нали? — Сякаш натърти на „силна“.
— Най-силната, която познавам — отвърна простичко Амис. Спокойно. Толкова спокойно, че човек не можеше и да допусне, че Ранд лежи в несвяст пред очите им. — Не познавам вашето Церене, Айез Седай. Убедена съм, че сте направили това, което е могло да се направи. — Тонът й беше толкова равен, че Мин се усъмни, че е съвсем убедена.
— Това, което може да се направи, е направено — въздъхна Кацуан. — Единственото, което можем да направим сега, е да чакаме.
— Докато умре ли? — каза дрезгав мъжки глас и Мин подскочи. Беше Дашива. Лицето му беше изкривено от яд. — Флин! — изрева той.
Книгата на Нианде тупна на пода, изтървана от привидно спокойните й пръсти. Тя зяпна тримата мъже в черни палта, както би зяпала самия Тъмен. Пребледняла, Самицу замърмори нещо като тиха молитва.
По знак на Дашива прошареният Аша’ман изкуцука до леглото от другата страна на Кацуан и започна да плъзга изпънатите си длани по дължината на неподвижното тяло на Ранд, на една стъпка във въздуха над чаршафа. Младият Наришма застана намръщен до вратата — опипваше дръжката на меча си и големите му черни очи се опитваха да обхванат едновременно и трите Айез Седай. Айез Седай, а също и Амис. Не изглеждаше уплашен — просто мъж, очакваш убедено тези жени да се разкрият като негови лични врагове. За разлика от Айез Седай, Амис не обърна внимание на ашаманите, освен на Флин. Очите й го проследиха, лицето й бе гладко и напълно безизразно. Но палецът му съвсем изразително загали канията на ножа на колана й.